Юлиан Шумлянски
| Юлиан Шумлянски Julian Szumlański | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден |
1840 г.
|
|---|---|
| Починал | 1920 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Съпруга | Захария Шумлянска |
| Юлиан Шумлянски в Общомедия | |
Ю̀лиан Офнер Шумля̀нски (на полски: Julian Szumlański) е български просветен деец, преподавал в редица български училища в Македония, етнически поляк.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1840 година в галицийския град Лемберг, по това време в границите на Австрийската империя. Завършва природни науки в Лвовския университет. С колеги от университета образуват отряд, с който вземат участие в полското Януарско въстание (1863 – 1864). Осъден на заточение в Сибир, успява да избяга в Османската империя. Настанява се в Цариград, където с помощта на Михал Чайковски (Садък паша) започва работа в султанския дворец. След известно време заминава за Румъния, от където по-късно пристига в България. Първоначално се заселва в село Турсунлии, край Сливен. Там изкарва прехраната си като препарира птици и насекоми за околните училища.[2]
Преподава в Русенската гимназия „Княз Борис I“,[3] естествени науки в Солунската българска мъжка гимназия и в други български училища в Македония. В Солунската гимназия урежда първокласен зоологически кабинет.[4] Подкрепя българското национално освободително движение и спомага чрез дипломатически натиск за освобождаване от затвора на редица революционни дейци.
Жени се за македонската българка Захария Василева и заедно с нея основава сиропиталище в Битоля, което приютява около 120 деца, останали кръгли сираци след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. Преподавател е в Битолската мъжка българска гимназия.[5] Поддържа връзки с Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[6]
По време на Междусъюзническата война е сред главните организтатори заедно със съпругата си за създаването на българската болница „Червен кръст“ за ранените български войници в Солун, като за целта е иззета турската болница „Хамидие“ (днес Солунска многопрофилна болница „Свети Димитър“).[7]
След загубата на Междусъюзническата война от България, болницата на семейство Шумлянски става място за укритие на преследваните българи. Освен това, двамата посещават затворите, където има българи. След началото на Първата световна война, през 1915 година са интернирани в Северна Африка (Захария в Маади, Кайро, а Юлиян – във Фезан).[8] По време на заточението си се разболява. Три и половина години с жена си са разделени.
Когато идва примирието, те са посрещнати като национални герои в София. Но в следвоенната разруха първоначално остават без препитание, дом и средства. Все пак през 1919 година основават сиропиталище „Битоля“ за бежанци от Македония.[9][10]
Юлиан Шумлянски умира в София в 1920 година.[11][12][13][14][15]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "Кабинетът по естествена история при Солунската мъжка гимназия", публикувано в "Сборник Солун", София, 1934 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 612.
- ↑ Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914. София, издателство „Парадигма“. ISBN 954-9536-92-0. с. 90.
- ↑ Регионален исторически музей – Русе[неработеща препратка]
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 12.
- ↑ Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 13.
- ↑ Шумлянска, Захария. Какъ се основа, уреди и унищожи Битолското сиропиталище // Илюстрация Илиндень IX (10 (90). София, Издание на Илинденската Организация. с. 12.
- ↑ Крайничанецъ, Тодоръ Г. Солунъ като икономически и културно-просвѣтенъ центъръ на Македония. София, Печатница „Гладстонъ“, 1938. с. 35.
- ↑ Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 91.
- ↑ Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.267-268
- ↑ Шумлянска, Захария. Какъ се основа, уреди и унищожи Битолското сиропиталище // Илюстрация Илиндень IX (10 (90). София, Издание на Илинденската Организация. с. 9 - 10.
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
- ↑ Захария Юлиянъ Шумлянска // Илюстрация Илиндень 3 (93). Илинденска организация, мартъ 1938. с. 8 - 10.
- ↑ Куманов. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 278.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 353 - 359.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 541-542.
