Направо към съдържанието

Южноамерикански кондор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Южноамерикански кондор
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Американски лешояди (Cathartidae)
род:Южноамерикански кондори (Vultur)
вид:Южноамерикански кондор (V. gryphus)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Linnaeus, 1758
Разпространение
Обхват на вкаменелости
Южноамерикански кондор в Общомедия
[ редактиране ]
Южноамерикански кондор

Южноамерикансият кондор (Vultur gryphus), или още андският кондор е голяма птица, срещаща се по протежението на Андите, от Венецуела на север чак до Огнена земя на юг. В зависимост от обитанието често кондорът е наричан колумбийски, боливийски, перуански, чилийски и т.н.[2]

Размери и външен вид

[редактиране | редактиране на кода]

Южноамериканският кондор достига до над 1 метър дължина и между 10 и 15 кг. а размахът на крилете му – до впечатляващите 310 – 330 cm.

Характерна за тези птици е черната окраска на перата, с изключение на по едно бяло петно на двете крила и „якичката“ на врата им. При мъжките екземпляри се наблюдава наличие на месест гребен над човката. При възрастните птици той достига до 5 cm. височина.

Продължителността на живота при южноамериканския кондор е между 50 и 70 години.

Местообитание и особености на поведението

[редактиране | редактиране на кода]

Кондорите живеят на голяма височина, обикновено между 3000 и 5000 m. По-често се среща на юг от Перу и в Патагония, където гнезди по хребетите на Андите. Най-често кондорите живеят по двойки, но се срещат и групи до 10 екземпляра.

Интересна особеност на тази птица е, че тя е сред най-високо летящите видове. За него е съвсем нормално да лети на над 5000 m височина, а немският учен Александър фон Хумболт твърдял, че е забелязвал кондор на около 7000 m височина.

Характерен за тези птици, както и за повечето лешояди, е реещият полет, при който те оглеждат скалите в търсене на мърша.

Андските кондори стават полово активни на около 5 – 6-годишна възраст. Те образуват двойки, които се запазват доживот. Женската снася едно или две яйца на всеки две години, тъй като отглеждането на малките кондорчета е продължително и трудно. Ако едно от яйцата бъде изгубено, женската снася още едно на негово място. Първоначално малките са кафеникави, а „якичката“ им е черна и започват да придобиват характерните за възрастните цветове след една година.

В южноамериканската култура

[редактиране | редактиране на кода]

Кондорът се е превърнал в национален символ на Перу, както и на някои други страни от региона. Присъства в гербовете на Боливия, Чили, Еквадор и др. Тази величествена птица присъства в множество песни, легенди и приказки на южноамериканските народи.

  1. Vultur gryphus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. BirdLife International. Vultur gryphus // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2004. Посетен на 23 септември 2007. (на английски)