Южен магнитен полюс
1. Южен полюс
2. Южен магнитен полюс (2007)
3. Южен геомагнитен полюс
4. Южен полюс на недостъпност
Южният магнитен полюс е скитаща точка върху повърхността на Южното полукълбо на Земята, при която земното магнитно поле сочи вертикално нагоре. Той е единственото място, където това се случва и служи за ориентация към географския Южен полюс.
По исторически причини, краят на стрелката на свободен магнит, сочещ на север, се нарича „северен полюс“ на магнита, а другият край, сочещ на юг, се нарича „южен полюс“ на магнита. Тъй като противоположните полюси се привличат, Южният магнитен полюс на Земята всъщност е магнитен северен полюс.
Южният магнитен полюс (ЮМП) се мести постоянно, поради промени в земното магнитно поле. Към 2015 г. той е отвъд Южния полярен кръг с приблизителни координати [1]. Придвижва се на северозапад със скорост приблизително 10 – 15 km/година (27 – 41 m/ден).
През 2023 г. Южният магнитен полюс има координати и се намира на около 2909,963 km от Южния полюс в Антарктика, морето Дюрвил на Индийския океан, на около 150 км от най-източния бряг Клари на Земя Уилкс в Антарктида, до условната граница със Земя Адели, в посока остров Тасмания.[1][2][3]
В Северното полукълбо се намира Северния магнитен полюс. Тъй като земното магнитно поле не е точно симетрично, Северният и Южният магнитни полюс не са антиподи, което означава, че права линия от единия към другия не преминава през геометричния център на Земята.
Експедиции
[редактиране | редактиране на кода]Ранните неуспешни опити за достигане на Южния магнитен полюс включват тези на френския изследовател Жул Дюмон-Дюрвил (1837 – 1840 г.), американеца Чарлз Уилкс (1838 – 1842 г.) и британеца Джеймс Кларк Рос (1839 – 1843 г.).[5]
Първото изчисление на магнитния наклон, за да се локализира Южния магнитен полюс е направено на 23 януари 1838 г. от хидрографа Клеман Адриен Винсдон-Дюмолен, член на експедицията на Дюмон-Дюрвил в Антарктика и Океания през 1837 – 1840 г., която открива Земя Адели.
На 16 януари 1909 г. трима мъже, Дъглас Моусън, Еджуърт Дейвид и Алистър Макей, от Първата експедиция на Ърнест Шакълтън заявяват, че са намерили Южния магнитен полюс,[6] който по това време се намира на сушата. Все пак, днес съществуват съмнение дали определеното от тях местоположение е било вярно.[7] Приблизителното място на полюса на 16 януари 1909 г. е било с координати
| Година | 1990 | 2000 | 2004 | 2010 | 2012 | 2020 |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Северен магнитен полюс [9] | ||||||
| Южeн магнитен полюс [10] |
Южен геомагнитен полюс
[редактиране | редактиране на кода]Южният геомагнитен полюс е точката в южното полукълбо, където оста на магнитния дипол (който е основният компонент на разлагането на магнитното поле на Земята на точкови магнитни полюси) пресича земната повърхност. През 2020 г. се намира на 80,65° ю.ш. и 107,32° и.д., недалеч от станция „Восток“. Тъй като магнитният дипол е само приблизителен модел на магнитното поле на Земята, геомагнитните полюси са малко по-различни по местоположението си от истинските магнитни полюси, при които магнитният наклон е 90°.[1]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Magnetic Poles, British Geological Survey
- ↑ Координати на Южния магнитен полюс за 2020 – 2025 г.
- ↑ При радиус на Земята от центъра до Южния полюс 6356,7523142 km и до екватора 6378,137 km, до Южния магнитен полюс (64,025°) се получава 6362,924172 km. Така 1° ю. ш. на географския полюс съответства на 110,9462576 km, на магнитния – на 110,0539769 km или средно на 111,000117 km.
- ↑ а б NOAA National Geophysical Data Center. Wandering of the Geomagnetic Poles // Посетен на 10 October 2011.
- ↑ Antarctic Treaty System: an Assessment, с. 90, US National Research Council, 1986
- ↑ FAQs from primary schools – British Antarctic Survey // Antarctica.ac.uk.
- ↑ The Magnetic South Pole // Ocean Bottom Magnetology Laboratory. Woods Hole Oceanographic Institute. Архивиран от оригинала на 2016-04-21. Посетен на 2018-02-14.
- ↑ Data Analysis Center for Geomagnetism and Space Magnetism Graduate School of Science, Kyoto University Архив на оригинала от 2019-02-09 в Wayback Machine. Анализ данных Центра геомагнетизма и космического магнетизма Высшей школы наук, Университет Киото
- ↑ Geomagnetism — North Magnetic Pole, Canada Natural Resources website, retrieved May 2007
- ↑ South Magnetic Pole Архив на оригинала от 2004-09-05 в Wayback Machine.. Commonwealth of Australia, Australian Antarctic Division, 2002.
