Шаблон:Избрана статия 52 2009
Органът (на гръцки: όργανο „инструмент, апарат“) е музикален инструмент от групата на клавишно-меховите инструменти. Това е инструментът с най-голям тонов обем, с най-много възможности за избор на различни тембри и с най-големи физически изисквания към помещението, където е монтиран. Акустичната среда на този инструмент, за разлика от кавалетните инструменти, е целият архитектурен интериор, в който се помещава. Исторически, често архитектурните решения на дадени сгради, са съобразявани именно с това, че в тях ще бъде изграден орган.
Съвременните инструменти се състоят от клавиатури, на които се свири с ръце (мануали), и клавиатура от педали, задвижвана с краката на изпълнителя (педалиера). Обикновено органите имат от 2, 3 до 4 мануала, но се срещат и изключения с 6 и дори 7 мануала. Този инструмент се използвал често по време на състезания или представления в амфитеатрите и арените. Звукът на органа не се влияе от силата на удара, с които се натиска съответният клавиш (както е при пианото например) и прекъсва моментално, не отзвучава след като клавишът бъде освободен от изпълнителя.
Органът се използва в католическата и в протестантската църковна музика, а по-късно добива популярност и в светската класическа музика. В днешно време инструментът може да бъде слушан при различни церемонии (литургии, сватби, тържества) на католически и протестантски църкви; в творчеството на бароковите композитори, сред които най-значим е Йохан Себастиан Бах, който е бил член на Евангелската Лутеранска църква; в съвременната авангардна и филмова музика; електронният орган - и в популярната музика. ... още »