Шаблон:Избрана статия 33 2007

Българи-мюсюлмани, или както се е наложило помаци (на гръцки: Πομάκοι, Помаки, на турски: Pomaklar, Помаклар), е наименование, използвано за обозначаване на няколко общности на Балканския полуостров — в България, Гърция, Република Македония и Турция — които изповядват исляма, и чийто майчин език е българският. Помаците имат българско, гръцко, турско, македонско, албанско и помашко самосъзнание. Традиционно до края на 19 век българоговорящите мюсюлмани смятат себе си за турци. Съответно всички названия на помаците традиционно са екзоними, но днес дял от помаците в България и Гърция се самоидентифицират като „помаци“. Преобладаващата част от живеещите в съвременна България българоезични мюсюлмани, над 130 000, имат българско самосъзнание.

Най-разпространено е мнението, че помаците са наследници на българи християни, приели исляма по време на османското владичество на Балканския полуостров.

По-рядко названието „помаци“ се използва и за мюсюлмански общности, чийто майчин език е различен от български — например гръцки, сръбски или влашки, но тогава на български винаги се пояснява гръцки помаци (валахадите вижте например Лялево), или сръбски помаци (бошняците) или влашки помаци (вижте Нъте).

Съответно за тези сръбски и гръцки помаци се смята, че са наследници на сърби и гърци християни, приели исляма по време на османското владичество. още »