Чудеса на Свети Димитър
| „Чудеса на свети Димитър“ | |
| „Θαύματα του Αγίου Δημητρίου“ | |
 Ръкопис Vat. gr. 797, p. 292 | |
| Автор | Йоан II Солунски и неизвестен |
|---|---|
| Създаден | VII век |
| Оригинален език | средногръцки |
| Жанр | християнска литература |
| Вид | омилии |
| „Чудеса на свети Димитър“ в Общомедия | |
„Чудесата на свети Димитър“ (на гръцки: Θαύματα του Αγίου Δημητρίου, на латински: Miracula Sancti Demetrii) е средногръцки сборник с омилии от VII век. Сборникът, който разказва за чудесата, извършени от солунския покровител свети Димитър, е изключително важен източник за историята на славянското заселване в Южна Македония и изобщо за ранната история на Балканския полуостров.
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Сборникът „Чудеса на свети Димитър“ се състои от две книги. Първата е написана между 610 и 620 година от солунския архиепископ Йоан II, а втората е писана през 80-те години на VII век.[1] В първата книга са разказани петнайсет случая на намеса на свети Димитър в защита на град Солун, повечето от които са станали по време на епископата на Евсевий — предшественика на Йоан. Светецът е закрилял града при епидемии и обсади от славяните и аварите. [2]
.
Втората книга се различава значително по стил и в по-голяма степен се приближава до исторически разказ. Анонимният автор е бил очевидец или е използвал писмени източници или разкази на свидетели на събитията, които описва, например славянските нашествия и заселването на Балканите, включително няколко обсади на Солун от славяните и аварите, достигащи връхната си точка при обсадата на Солун през 676 – 678 година. Докато първата книга от сборника описва славяните като варвари, анонимният автор на втората книга е доста по-добре запознат с тях и техните племенни различия, описва няколко славянски племена, които се заселват около Солун, и ги нарича „наши съседи“. Поради тази промяна в стила втората книга от сборника е по-малко популярна от първата, като не се преписва през вековете и е запазена в единствен ръкопис (Paris gr. 1517 s. xii).[3][4]
Сборникът „Чудеса на свети Димитър“ е изключително ценен исторически извор. Втората книга от сборника съдържа информация относно втората базилика, посветена на Димитър Солунски преди разрушаването ѝ от пожар в 629–634 година. Някои от останките и особено мозайките са използвани повторно при новия градеж на църквата. На една от мозайките се смята, че е изобразен Йоан II Солунски — авторът на първата част на „Чудесата“.[5]
Издание
[редактиране | редактиране на кода]Основното издание е двутомният сборник „Les plus anciens recueils des miracles de saint Démétrius et la pénétration des Slaves dans les Balkans“ (текст и коментари) на известния френски византинист Пол Льомерл.[6]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Barišić, Franjo. Čuda Dimitrija Solunskog kao istoriski izvori. Belgrade, 1953.
- Бурмов, Александър. Славянските нападения срещу Солун в „Чудеса на св. Димитър“ и тяхната хронология // Годишник на Философско-историческия факултет на Софийския университет II. София, 1952. с. 167–215.
- Frendo, J.D. The Miracles of St. Demetrius and the Capture of Thessaloniki // Byzantinoslavica 58. 1997. p. 205–224. (на английски)
- Lemerle, Paul. La composition et la chronologie des deux premiers livres des Miracula S. Demetrii // Byzantinische Zeitschrift 46. 1953. p. 349–61. (на френски)
- Obolensky, Dimitri. The Cult of St. Demetrios of Thessaloniki in the History of Byzantine-Slav Relations // Balkan Studies 15. 1974. p. 3–20. (на английски)
- Philippidis-Braat, A. L'enkómion de saint Démétrius par Jean de Thessalonique // Travaux et mémoires 8. 1981. p. 397–414. (на френски)
- Speck, P. De miraculis Sancti Demetrii, qui Thessalonicam profugus venit, oder: Ketzerisches zu den Wundergeschichten des Heiligen Demetrios und zu seiner Basilika in Thessalonike // Varia IV. Bonn, 1993. S. 255–532. (на немски)
- Speck, P. Nochmals zu den Miracula Sancti Demetrii: Die Version des Anastasius Bibliothecarius // Varia V. Bonn, 1994. S. 317–429. (на немски)
- Tapkova-Zaimova, V. La tradition écrite des Miracula saint Demetrii: Plotin après Jean // Byzantinobulgarica 3. 1970. p. 119–23. (на френски)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Obolensky, Dimitri. Byzantium and the Slavs. St. Vladimir's Seminary Press, 1994. ISBN 0-88141-008-X. с. 284.
- ↑ Curta, Florin. The Making of the Slavs: History and Archaeology of the Lower Danube Region, c. 500–700. Cambridge University Press, 2001. ISBN 978-0521802024. с. 52 - 54.
- ↑ Curta, Florin. The Making of the Slavs: History and Archaeology of the Lower Danube Region, c. 500–700. Cambridge University Press, 2001. ISBN 978-0521802024. с. 61 - 62.
- ↑ Obolensky, Dimitri. Byzantium and the Slavs. St. Vladimir's Seminary Press, 1994. ISBN 0-88141-008-X. с. 285.
- ↑ Obolensky, Dimitri. Byzantium and the Slavs. St. Vladimir's Seminary Press, 1994. ISBN 0-88141-008-X. с. 285 - 286.
- ↑ Lemerle, Paul. Les plus anciens recueils des miracles de saint Démétrius et la pénétration des Slaves dans les Balkans. Paris, Éditions du Centre National de la Recherche Scientifique, 1979 – 1981. с. 268.
