Чилийски посум
| Чилийски посум | ||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||
 Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
Thomas, 1894 | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Чилийски посум в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Чилийски посум (Dromiciops gliroides, на испански: Monito del Monte в превод малка планинска маймунка) е миниатюрен торбест бозайник и единствен съвременен представител на разред Microbiotheria. Въпреки че не е представител на подразред Посуми (Phalangeriformes) и още повече не се среща в Австралия той е наречен посум. Основната причина да бъде наричан по този начин е фактът, че видът макар и изолиран е в по-близко родство с австралийските торбести, отколкото с американските опосуми.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Видът е разпространен в южно и централно Чили на юг от град Консепсион до остров Чилое включително. Среща се и в тясна ивица на западна Аржентина, част от територията на национален парк Науел Уапи.[2]
Местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Чилийският посум обитава хладни и влажни широколистни гори от Валдивски тип като основно обитават гъсталаци от чилийски бамбук (Chusquea sp.).[3][4][5] Той е нощно дървесно животно изграждащо гнезда от бамбукови листа, облицовани с мъх или трева. Гнездата са разположени в скални цепнатини, по дървета или по земята. Те са с диаметър около 20 cm, уютни и защитени от влага и служат за защита на животните от студ, а когато температурите през зимата спаднат и хранителните ресурси станат оскъдни малките бозайници спят в тях зимен сън. По време на съня обмяната на веществата намалява, а сърдечната дейност спада от 230 на 30 удара в минута. Периодът на вцепенение продължана от няколко часа до максимум пет дена.[6]
Произход и еволюция
[редактиране | редактиране на кода]Проучвания сочат, че Чилийският посум е вид тясно свързан с австралийските торбести и е в по-близко родство с тях отколкото с американските торбести. Малки праисторически кости открити във ферма в Куинсланд сочат връзката на вида с Австралия. Костите са от представител на древния род Djarthia живял преди около 55 милиона години в Източна Гондвана. Това е примитивен роднина на Чилийския посум[7]. Вероятно предците на вида са се отделили от останалите австралийски торбести преди около 46 милиона години [8].
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Посумите се хранят предимно с ларви и какавиди на насекоми и по-рядко малки гръбначни и плодове. В основата на опашката си трупа мазнини, които се използват като източник на енергия по време на зимния си сън.
Морфологични характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Чилийският посум е малък бозайник с размери малко по-големи от мишка. Дължината на тялото му е 83 – 130 mm, на опашката 90 – 132 mm, а теглото му е от 17 до 31 грама. Женските са видимо по-дълги и тежки от мъжките.[9] Козината му е светлобежова до сива копринено мека и къса. Последните две трети от опашката е тъмно кафява. Муцунката е светло сива с черни кръгове около очите. Ушите са неголеми, закръглени с къси косми по тях. Опашката е дебела в основата си и бързо иртънява към края. Кожната торба е добре развита светлокафява на цвят с 4 сукални зърна.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Периодът на размножаването е през пролетта като за кратко образуват двойки. Раждат през ноември [10]. Броят на малките в торбата е ограничен от четирите сукални зърна и затова техния брой варира от 1 до 4. Новородените остават в марсупиума около два месеца. От края на декември постепенно започват да излизат навън за кратки изследователски разходки, които постепенно се увеличават по честота и продължителност. С нарастването си напълно напускат торбата и остават да живеят в гнездото. През нощта обикновено се залавят за гърба на майката като я придружават по време на лов. Младите остават за известен период във връзка с нея и след отбиването. Половата зрялост и при двата пола настъпва на втората година.[11][12][13]
Природозащитен статус
[редактиране | редактиране на кода]Видът е почти застрашен. Основните заплахи пред него се смятат за загубата на местообитания и фрагментацията им. През последните години числеността на чилийския посум намалява в резултат на изсичането на горите за дървен материал и замяната им с нови борови и евкалиптови насаждения. Туризмът и урбанизацията под формата изграждане на магистрали и хидроелектрически комплекси също влияят върху естествените местообитания[14]. Не на последно място сериозна заплаха се оказва и интродукцията на сивия плъх[15].
Роля в екосистемата
[редактиране | редактиране на кода]Проучване, извършено в умерените гори на Южна Аржентина установява връзката в разпространението на имел от вида Tristerix corymbosus и малките бозайници. Чилийският посум е единственото средство за разпространение на семената от този вид. Той се храни с плодове от имела и посредством изпражненията разпространява и семената му. Учените предполагат, че съвместната еволюция на двата съвременни вида може би е започнала преди около 60 – 70 млн. години.[16][17] Освен в разпространението на имела, който е изцяло зависим от малкия бозайник около 80% от растенията образуващи месести плодове го използват като механичен преносител за разпространението на семената им.[18]
Други
[редактиране | редактиране на кода]Според местните жители се смята за лош късмет ако чилийски посум влезе в дома.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Monito del Monte.net[неработеща препратка]
- Характеристика на Чилийския посум Архив на оригинала от 2009-02-02 в Wayback Machine.
- The Ever so Strange Animal Almanac, Monito del Monte
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Dromiciops gliroides (Thomas, 1894). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Marshall, L.G. (1978) Dromiciops australis. Mammalian Species, 99: 1 – 5.
- ↑ Macdonald, David. Encyclopedia of Mammals. New York City, Facts on File, 1995.
- ↑ Nowak, Ronald M., Chris R. Dickman. Walker's Marsupials of the World. JHU Press, 2005.
- ↑ Lord, Rexford D. Mammals of South America. JHU Press, 2007.
- ↑ Monito Del Monte: Microbiotheria – Behavior And Reproduction
- ↑ Beck, Robin M.D. и др. Australia's Oldest Marsupial Fossils and their Biogeographical Implications // PLoS ONE Journal 3 (3). Public Library of Science, 26 март 2008. DOI:10.1371/journal.pone.0001858. с. 1 – 8. Архивиран от оригинала на 2013-08-01. Посетен на 5 юни 2010.
- ↑ Monito del monte (Dromiciops gliroides) // EDGE of Existence programme. Zoological Society of London, 9 август 2006. Архивиран от оригинала на 2010-09-22. Посетен на 5 юни 2010.
- ↑ Rodríguez-Cabal, M.A., Amico, G.C., Novaro, A.J. and Aizen, M.A. (2008) Population characteristics of Dromiciops gliroides (Philippi, 1893), an endemic marsupial of the temperate forest of Patagonia. Mammalian Biology, 73(1): 74 – 76
- ↑ Muñoz-Pedreros, A., Lang, B.K., Bretos, M. and Meserve, P.L. (2005) Reproduction and development of Dromiciops gliroides (Marsupialia: Microbiotheriidae) in temperate rainforests of southern Chile. Gayana, 69(2): 225 – 233.
- ↑ Spotorno, Angel E. и др. Chromosome Divergences Among American Marsupials and the Australian Affinities of the American Dromiciops // Journal of Mammalian Evolution 4 (4). Springer, December 1997. DOI:10.1023/A:1027374514503. с. 259 – 269. Посетен на 5 юни 2010.[неработеща препратка]
- ↑ Brugni, Norma и др. Allassogonoporus dromiciops n. sp. (Digenea: Allassogonoporidae) from Dromiciops gliroides (Marsupialia: Microbiotheriidae) in Patagonia, Argentina // Systematic Parasitology 68 (1). Springer, September 2007. DOI:10.1007/s11230-006-9083-1. с. 45 – 48. Посетен на 5 юни 2010.[неработеща препратка]
- ↑ Lidicker, Jr., William Z., Michael T. Ghiselin. Biology. Menlo Park, California, The Benjamin/Cummings Publishing Company, 1996.
- ↑ Biodiversity Hotspots: Chilean Winter Rainfall-Valdivian Rainforests. Март 2008.
- ↑ Lobos, G., Charrier, A., Carrasco, G. and Palma, R.E. (2005) Presence of Dromiciops gliroides (Microbiotheria: Microbiotheriidae) in the deciduous forests of central Chile. Mammalian Biology, 70(6): 376 – 380.
- ↑ Garcia, Daniel и др. Seed dispersal by a frugivorous marsupial shapes the spatial scale of a mistletoe population // Journal of Ecology 97 (2). British Ecological Society, March 2009. DOI:10.1111/j.1365-2745.2008.01470.x. с. 217 – 229. Архивиран от оригинала на 2013-01-05. Посетен на 5 юни 2010.
- ↑ Amico, Guillermo C. и др. The potential key seed-dispersing role of the arboreal marsupial Dromiciops gliroides // Acta Oecologica 35 (1). Elsevier, January-February 2009. DOI:10.1016/j.actao.2008.07.003. с. 8 – 13. Посетен на 5 юни 2010.
- ↑ Amico, G. and Aizen, M.A. (2000) Mistletoe seed dispersal by a marsupial. Nature, 408: 929 – 930.
|
