Чернова:Право на преминаване
 | Моля да извършите проверка! За тази статия е постъпила молба да бъде извършена проверка за съответствие с изискванията на Уикипедия. При започване на проверката добавете подписа си в шаблона по следния начин: {{инкубатор-проверка|1=~~~~}}. Ако изискванията са изпълнени, моля, преместете статията в основното именно пространство. Ако не сте администратор, моля, също пуснете за бързо изтриване останалото след преместването пренасочване. |
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
Правото на преминаване (на латински: jus eundi) е вид ограничено вещно право или сервитут (на латински: servitus praediorum), при който собственикът на един имот е длъжен да търпи преминаването през своя имот на ползвателите на друг имот. Материята на правото на преминаване е част от Вещното право.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Налице се две традиции в оформянето на този сервитут в различните правни система - едната е средиземноморска, намерила израз в кодификацията на Римското право, а другата произхожда от обичаите на северноевропейските и скандинавските народи.
Оформяне в Римското право
[редактиране | редактиране на кода]Римските юристи открояват различни видове на правото на преминаване, в зависимост от начина:[2]
- при на преминаване пеша, на кон или на носилка се използва израза на латински: jus eundi (iter);
- преминаване с кола, каруца или на стадо добитък се нарича на латински: actus;
- прокарването на публичен път се означава с различен термин - на латински: via (via munita);
- водопрокарване - на латински: aqueductus.
Насрещните задължения на собственика на обслужващия имот да търпи преминаване от или до другия имот се означава с израза на латински: transitum dare.[3][4]
Обичаи и традиции в северноевропейските страни
[редактиране | редактиране на кода]Традициите на северноевропейските народи намират отражение в съвременното разбиране в англосаксонската правна система.
В континенталната правна система
[редактиране | редактиране на кода]Всички правни системи от континенталното право следват основните принципи от Римското право, във вида им, кодифициран в Еклогата и впоследствие в Наполеоновия кодекс през 1804 г.
В България
[редактиране | редактиране на кода]България следва традицията на Римското право в това, че правото не е лично (или персонално), то не следва конкретно лице, а засяга имоти, като имотът, през който се преминава се наричан "служещ имот", а имотът, до който се достига, се нарича "господстващ имот".[1][5][6]
Законът за собствеността в чл. 55 не отличава различните сервитути, те са откроени от съдебната практика. Правото на преминаване като вид вещно право може да се учреди по три начина:[1]
- На договорно основание, след сключен договор със собственика; изискуемата от закона форма е писмена с нотариална заверка на подписите;
- С акт на орган на власт, обикновено това е Кметът на общината, на територията на която се намира имота, по реда на чл. 192 от ЗУТ; в много общини тези правомощия се делегират на Главните архитекти на общината; за държавни имоти правомощията са у областния управител (чл. 192, ал. 3 от ЗУТ), при наличие на разрешение от МРРБ по (чл. 192, ал. 5 от ЗУТ);
- По давност (т. нар. оригинерен способ).[7]
Във Франция
[редактиране | редактиране на кода]Подробно е уредено е в чл. чл. 682 685-1 на Френският граждански кодекс. Френската уредба следва принципа на възможно най-малкото засягане на обслужващия имот.
В англосаксонската правна система
[редактиране | редактиране на кода]Основната разлика в съдържанието на правото на преминаване по англосаксонската правна система (т. нар. на английски: Common Law) е във възможността да се учреди не само в полза на собственика на конкретен господстващ имот, но и също и в обществена полза. Този вид право на преминаване е публично, принадлежи на всички членове на обществото и може да се използва за достигане до множество различни други имоти - както до обществени (или кралски) пътища, така и до частни имоти. При това положение, със същото понятие в англосаксонското право се означава и правото на всички да преминават през обществени или публични имоти.
Отграничава се случая на учредяване в полза на собственик на друг имот (господстващ имот) от случая на учредяване в полза на несобственик - последното не се счита за вещно право (на английски: easement), а за разрешение в полза на конкретно лице (на английски: license).
Със същия термин на английски: right of way се означава както правото на преминаване като ограничено вещно право (на английски: easement), така и предимството при правилата за движение.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Венедиков, Петко. Ново вещно право. София, Сиби, 1995.
- ↑ Smith, LLD, William. SERVITUTES // A Dictionary of Greek and Roman Antiquities. London, John Murray, 1890. Посетен на 2024-10-20. (на английски)
- ↑ Тит Ливий, Ab Urbe Condita, 21.20
- ↑ Цезар, De bello gallico, BG 1.8
- ↑ Николай Стоянов. Право на преминаване през чужд имот // Правата ми. Сдружение "Департамент за правна култура", 23.06.2017. Посетен на 2024-10-20.
- ↑ Решение № 50056 от 10.07.2023 г. по гр. д. № 2598 / 2022 г. на ВКС, 2-ро гр. отд.
- ↑ Решение № 91 от 25.04.2016 г. по гр. д. № 6290 / 2015 г. на ВКС, 1-во гр. отд.