Чернова:Обсада на Средец (1380)
Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
Обсада на София (1380) | |||
Българо-османски войни | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1380 г. | ||
Място | София, България | ||
Резултат | Българска победа
| ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
Обсадата на София през 1380 г. е неуспешен опит на османски войски, предвождани от Лала Шахин, да превземат града по време на османското нашествие във Втората българска държава.
Обсадата
[редактиране | редактиране на кода]През 1380 г. османска войска, командвана от Лала Шахин, обсажда Средец, но всичките им услия да превземат града, остават напразни. Българският гарнизон на крепостта, начело с тяхния командир Бан Янука, отбива всички атаки на турския военачалник. Лала Шахин изпраща доклад до султана, в който се казва:
Аз, сердар на османските победоносни войски, който воюват с кюфарските войски в Централна Румелия, няколко пъти опитвам щастието си да превзема и присъединя към ислямската държава обширната, равна и богата равнина на Софийското поле, както и самата крепост София. Но за жалост, крепостта не може по никакъв начин да се превземе с атака и щурм отвън. Тя е силна и мното яка, та всички наши налитания и атакувания остават безполезни и дори вредни. Големи жертви паднаха от дин-ислямските храбри войници, които се самопожертваха като курбан. Аз, като румелийски бейлербей, сам лично водих храбрите войски на атака, но нищо не се получи , връщах се надире без успех. Убедих се, че тази яка и много силна крепост със сила и юначество не може да се превземе скоро, ако не се употребят в случая някои хитрости и изкусни военни планове.[1]
Българската крепост е превзета чак през 1382 г. според една легенда след предателство.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Велев, Григор, Бакалов, Георги, Марков, Георги. История на българите. ЗНАНИЕ, 2007. ISBN 978-954-621-235-1. с. 182.