Чернова:Обсада на Косово (1393)
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Обсада на Косово | |||
| Българо-османски войни | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1393 г. | ||
| Място | Крепост Косово, Северна България | ||
| Резултат |
| ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
Обсадата на крепостта Косово е военно стълкновение между хиляда османски войски, предвождани от Пазарлъ Доган бей, и българския гарнизон на града.
Обсадата
[редактиране | редактиране на кода]Описание на обсадата от Мехмед Нешри
[редактиране | редактиране на кода]Според османския хронист Мехмед Нешри походът към Търновград не е бил лек. Вероятно трябвало отново да се превземе временно овладяният от Иван Шишман Шумен.
След като превзема редица други ключови крепости, Али паша си подсигурява тила, като завзема важни твърдини на деспот Иванко в Добруджа. След това османците се насочили към българската столица. В „Огледало на света“ следва важен епизод, на който Мехмед Нешри обръща особено внимание и го изважда като заглавие на глава. Става дума за обсадата на силната крепост Кос Ова (Косово), чието описание е три пъти по-дълго от разказването за превземането на Търново:
После (Али Паша) изпратил човек до владетеля на Кос Ово и поискъл от него да се подчини. Онзи проклетник не зачел думите на пашата и рекъл: „Ние не ще се отречем от нашия господар, за да се покорим на турците!“. Тогава пашата дал на Пазарлъ Доган бей хиляда души и рекъл: „Иди и удари Кос Ова! Разруши го, запали го и го плячкосай! Жените и децата отведи в робство!“. Пазарлъ Доган бей отишъл, ударил Кос Ова и запобил жените и децата му. Тогава неверниците дошли и рекли на пашата: „Върни ни робите, отвлечени от турците, пък да ти дадем крепостта Кос Ова!“. Пашата събрал от турците взетите роби, върнал ги на неверниците и взел крепостта. След като се закрепил в нея, той отново раздал робите на техните господари. Зарадвали се гадиите и си прибрали робите от ръцете на неверниците.
Описание на немския историк Йохан Леунклавиус
[редактиране | редактиране на кода]Коменданта на Cosova, който отговорил от свое име и от името на своите подчинени, че в никакъв случай няма да се отрекат от своя владетел, нито ще се покорят на турците. Тогава Bazarli Dogan beg нападнал града с хиляда души, за да може с огън и меч да разруши и опустоши всичко там.[1]
След това е описан начинът, по който турците завладяват твърдината, а именно чрез измама. Епизодът е предаден подобно в книгата на Ходжа Хюсеин „Удивителни събития“, където се поясняват някои несъответствия у Мехмед Нешри за това как паднала българската крепост. Акънджийте вероятно не успяват да превземат твърдината с щурм и плячкосват околността, залавяйки много пленници. След като градските първенци предлагат предаването на крепостта срещу робите, турците овладяват и разграбват крепостта и залавят отново жителите, които станали роби.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Овчаров, Николай. Великите владетели на Второто българско царство. София, Сиела, 2024. ISBN 978-954-28-4614-7. с. 586-587.