Чернова:Николай Георгиев (режисьор)
Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 09:48, 21 декември 2024 (UTC). |
Николай Георгиев е български режисьор, основател на българския експериментален театър
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1940 г. в село Кулата, Петричко. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет, след което заминава за Полша, където изучава театрална режисура в школата на Йежи Гротовски във Варшава. В Полша той стажува като асистент-режисьор на Кажимеж Деймек и Йежи Гротовски.
След завръщането си в България през 1968 г., Николай Георгиев основава първия студентски театър-лаборатория "Бим Бом", който обаче прекратява дейност по идеологически причини.
Творчески Път
[редактиране | редактиране на кода]Експериментален Театър и Театрални Лаборатории
[редактиране | редактиране на кода]Николай Георгиев е пионер на българския експериментален театър. През 1964–1970 г., след завръщането си от Полша, той работи като режисьор в театрите в Плевен, Хасково, Варна и Централния куклен театър в София.
През 1970 г. Георгиев основава „Театър 4+4“, първия недържавен и неформален театър в България, закрит през 1975 г. поради „чужди на българската култура чешки и полски влияния“.
След кратък престой в Чехия (1975–1989), където работи като редактор и режисьор в Пражката телевизия и поставя спектакли в различни чешки театри, Николай Георгиев се завръща в България.
През 1989 г. основава „Експерименталните театрални класове 4ХС“ (Студио за сценични синтетични средства), които ще се превърнат в едно от най-значимите му творчески начинания. Възпитаниците на тези класове поставят началото на съвременния експериментален театър в страната.
През 1991 г. Георгиев основава „Първи български женски театър“.
През 1992 г. става ръководител на „Телевизионния театър“ в БНТ, като същата година заснема телевизионния филм „Великото чудо“ по романа на Владимир Парал и „Аз бях в рая“ по романа на американския писател Леандър.
През 1993 г. снима „Доза прах и мечти“ по швейцарски роман и „По-добре да бъдеш недоволен човек, отколкото доволна свиня“, политически мюзикъл по текстове на Алеко Константинов с музика на Димитър Вълчев. През 1994 г. създава мюзикъла за деца и родители „Козата и седемте вълчета“, отново с музика на Димитър Вълчев.
През 1994 г., заедно с част от възпитаниците на „4ХС“, Георгиев основава и ръководи своя театър-студио „4ХС“.
В периода 1994–1999 г. той създава и ръководи програмите „Синтетично сценично изкуство“ и „Мениджмънт и продуцентство в областта на изкуството и културата“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
През 1996–1999 г. Георгиев е директор на Държавния експериментален сатирично-вариететен театър в Габрово.
През 2000 г., по покана на проф. Боян Биолчев, той възобновява и ръководи Театър-лаборатория „Алма Алтер“ в Софийския университет, който продължава дейността си и до днес.
Нов Театрален Език
[редактиране | редактиране на кода]Георгиев посвещава творчеството си на изследването на нов сценичен език, който той нарича „живият театър“ – среща между актьор и зрител. Той поставя над 150 спектакъла в България и чужбина, отличени с редица международни награди.
Известни негови ученици включват: Иво Димчев, Орлин Павлов, Елена Петрова, Петя Йосифова-Хънкинс, Стефан Щерев, Анна Пападополу, Ива Свещарова, Вили Прагер, Ралица Кашова, Йоана Захариева, Антоанета Добрева, Таня Кожухарова и много други.
Награди и Признания
[редактиране | редактиране на кода]- 1986 – Специалната награда и Наградата на интервизията от МТФ „Златната ракла“ за филма „Жирафчето“.
- 1999 – Наградата на критиката и Наградата на международното жури за нов театрален език от Международния фестивал за експериментален театър, Кайро.
- 2005 – Специалната награда на критиката за „Невъзможната скорост на мрака“ на Международния театрален фестивал „Хиперион“, Букурещ (Румъния).
- 2007 – Награда за режисура за „Игра на убийство“ на Международния театрален фестивал „Хиперион“, Букурещ (Румъния).
- 2009 – Награда за най-добър спектакъл за „Орфей“ на Международния фестивал „ТЕАТРФЕСТ“, Сараево (Босна и Херцеговина).
- 2010 – Награда за най-добър спектакъл за „Орфей“ на Международния фестивал „ROMATEATROFESTIVAL“, Рим (Италия).
- 2010 – Специалната награда за изключителни постижения на името на София Амендолея за „Орфей“ на Международния фестивал „ROMATEATROFESTIVAL“, Рим (Италия).
- 2012 – Специалната награда на критиката на Международния конгрес на университетските театри за „Хамлет или три момчета и едно момиче“, Минск (Беларус).
- 2012 – Специалната награда на критиката на Международния театрален фестивал „Леви бряг“ за „Хамлет или три момчета и едно момиче“, Москва (Русия).
- 2015 – Голямата награда за режисура за спектакъла „Орфей или върни се в своя ад човече“ на Международния театрален фестивал във Фес (Мароко).
- 2017 – Гран При, Най-добро представление и Най-добър режисьор за „Ромео и Жулиета – сонет за безсмъртната любов“ на Международния фестивал „Театрален Куфар“, Минск (Беларус).
- 2018 – Награда за активна класика за „Ромео и Жулиета – сонет за безсмъртната любов“ на Международния театрален конгрес на университетските театри, Москва (Русия).
- 2019 – Почетен гражданин на София.
- 2019 – Носител на Златен кръст за заслуги за приноса му към полско-българските културни взаимоотношения.
- 2020 – Носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен за заслуги в областта на културата.
Театрални Цикли
[редактиране | редактиране на кода]„Шекспир, съвременен и жесток“:
- „Аз, лейди Макбет“ (2010)
- „Ричард, кой Ричард“ (2012)
- „Хамлет или три момчета и едно момиче“ (2013)
- „Време е за Лир“ (2014)
- "Дуел: Дон Кихот срещу Хамлет" (2014)
- „Бурята“ (2016)
„Българската литература за българското усещане“:
- „Албена“ по Йордан Йовков (2012)
- „Дядо Йоцо гледа“ по Иван Вазов (2017)
- „Що е отечество, въпросът, който уби Гео Милев“ (2018)
- „Стефан Стамболов, часът на моето убийство“ по Христо Даскалов (2018)
„Театър – полски“:
- "Задушница - една възможна импровизация" (2010)
- „Реквием за най-прекрасното приключение в историята на човечеството“ (2011)
- "Когато отново ще бъда малък" (2012)
- „Актьорът-принц“ по Адам Мицкевич и Адам Георгиев (2014)
- "Окото на Кантор“ (2015)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- 1978 – Сценарист и режисьор на игралния филм „Жирафчето“.
- 1986 – „Райна Кабаиванска. На обичта с обич“ (документален филм).
- 1987 – „Райна Кабаиванска. Тоска“.
- 1988 – „Райна Кабаиванска. Мадам Бътерфлай“.
- 1989 – „Райна Кабаиванска. Алтер Его“.
- 1986–1989 – Режисьор на четирисериен филм за Райна Кабаиванска.
- 1991 – Сценарист и режисьор на телевизионния игрален филм „Аз бях в рая“.
- 1992 – Сценарист и режисьор на филма „Великото чудо“.
- 1992 – Сценарист и режисьор на игралния филм „Стефан Стамболов – часът на моето убийство“.
- 1993 – Сценарист и режисьор на телевизионния мюзикъл „Доза прах и мечти“.
- 2020 – Сценарист на филма „Жири“.
Наследство
[редактиране | редактиране на кода]Николай Георгиев е бащата на българския експериментален театър. Той посвещава творческия си път на изследването, проучването и осъществяването на тази “жива”, “автентична” среща между актьори и зрители, и така създава един нов сценичен език - езикът на синтеза. Георгиев ще бъде запомнен със своето безкомпромисно отношение към театъра като изкуство. Той вярваше, че театърът е не просто развлечение, а средство за комуникация, трансформация и дълбоко разбиране на човешката природа.
Цитат:
„Докато човек си мисли, че е само тяло, светът остава извън него. Но когато намери в себе си своето аз и се отъждестви с него, светът става за него абсолютен.“