Чернова:Николай Георгиев (режисьор)

Николай Георгиев е български режисьор, основател на българския експериментален театър

Биография

Роден е през 1940 г. в село Кулата, Петричко. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет, след което заминава за Полша, където изучава театрална режисура в школата на Йежи Гротовски във Варшава. В Полша той стажува като асистент-режисьор на Кажимеж Деймек и Йежи Гротовски.

След завръщането си в България през 1968 г., Николай Георгиев основава първия студентски театър-лаборатория "Бим Бом", който обаче прекратява дейност по идеологически причини.

Творчески Път

Експериментален Театър и Театрални Лаборатории

Николай Георгиев е пионер на българския експериментален театър. През 1964–1970 г., след завръщането си от Полша, той работи като режисьор в театрите в Плевен, Хасково, Варна и Централния куклен театър в София.

През 1970 г. Георгиев основава „Театър 4+4“, първия недържавен и неформален театър в България, закрит през 1975 г. поради „чужди на българската култура чешки и полски влияния“.

След кратък престой в Чехия (1975–1989), където работи като редактор и режисьор в Пражката телевизия и поставя спектакли в различни чешки театри, Николай Георгиев се завръща в България.

През 1989 г. основава „Експерименталните театрални класове 4ХС“ (Студио за сценични синтетични средства), които ще се превърнат в едно от най-значимите му творчески начинания. Възпитаниците на тези класове поставят началото на съвременния експериментален театър в страната.

През 1991 г. Георгиев основава „Първи български женски театър“.

През 1992 г. става ръководител на „Телевизионния театър“ в БНТ, като същата година заснема телевизионния филм „Великото чудо“ по романа на Владимир Парал и „Аз бях в рая“ по романа на американския писател Леандър.

През 1993 г. снима „Доза прах и мечти“ по швейцарски роман и „По-добре да бъдеш недоволен човек, отколкото доволна свиня“, политически мюзикъл по текстове на Алеко Константинов с музика на Димитър Вълчев. През 1994 г. създава мюзикъла за деца и родители „Козата и седемте вълчета“, отново с музика на Димитър Вълчев.

През 1994 г., заедно с част от възпитаниците на „4ХС“, Георгиев основава и ръководи своя театър-студио „4ХС“.

В периода 1994–1999 г. той създава и ръководи програмите „Синтетично сценично изкуство“ и „Мениджмънт и продуцентство в областта на изкуството и културата“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

През 1996–1999 г. Георгиев е директор на Държавния експериментален сатирично-вариететен театър в Габрово.

През 2000 г., по покана на проф. Боян Биолчев, той възобновява и ръководи Театър-лаборатория „Алма Алтер“ в Софийския университет, който продължава дейността си и до днес.

Нов Театрален Език

Георгиев посвещава творчеството си на изследването на нов сценичен език, който той нарича „живият театър“ – среща между актьор и зрител. Той поставя над 150 спектакъла в България и чужбина, отличени с редица международни награди.

Известни негови ученици включват: Иво Димчев, Орлин Павлов, Елена Петрова, Петя Йосифова-Хънкинс, Стефан Щерев, Анна Пападополу, Ива Свещарова, Вили Прагер, Ралица Кашова, Йоана Захариева, Антоанета Добрева, Таня Кожухарова и много други.

Награди и Признания

1986 – Специалната награда и Наградата на интервизията от МТФ „Златната ракла“ за филма „Жирафчето“.
1999 – Наградата на критиката и Наградата на международното жури за нов театрален език от Международния фестивал за експериментален театър, Кайро.
2005 – Специалната награда на критиката за „Невъзможната скорост на мрака“ на Международния театрален фестивал „Хиперион“, Букурещ (Румъния).
2007 – Награда за режисура за „Игра на убийство“ на Международния театрален фестивал „Хиперион“, Букурещ (Румъния).
2009 – Награда за най-добър спектакъл за „Орфей“ на Международния фестивал „ТЕАТРФЕСТ“, Сараево (Босна и Херцеговина).
2010 – Награда за най-добър спектакъл за „Орфей“ на Международния фестивал „ROMATEATROFESTIVAL“, Рим (Италия).
2010 – Специалната награда за изключителни постижения на името на София Амендолея за „Орфей“ на Международния фестивал „ROMATEATROFESTIVAL“, Рим (Италия).
2012 – Специалната награда на критиката на Международния конгрес на университетските театри за „Хамлет или три момчета и едно момиче“, Минск (Беларус).
2012 – Специалната награда на критиката на Международния театрален фестивал „Леви бряг“ за „Хамлет или три момчета и едно момиче“, Москва (Русия).
2015 – Голямата награда за режисура за спектакъла „Орфей или върни се в своя ад човече“ на Международния театрален фестивал във Фес (Мароко).
2017 – Гран При, Най-добро представление и Най-добър режисьор за „Ромео и Жулиета – сонет за безсмъртната любов“ на Международния фестивал „Театрален Куфар“, Минск (Беларус).
2018 – Награда за активна класика за „Ромео и Жулиета – сонет за безсмъртната любов“ на Международния театрален конгрес на университетските театри, Москва (Русия).
2019 – Почетен гражданин на София.
2019 – Носител на Златен кръст за заслуги за приноса му към полско-българските културни взаимоотношения.
2020 – Носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен за заслуги в областта на културата.

Театрални Цикли

„Шекспир, съвременен и жесток“:

„Аз, лейди Макбет“ (2010)
„Ричард, кой Ричард“ (2012)
„Хамлет или три момчета и едно момиче“ (2013)
„Време е за Лир“ (2014)
"Дуел: Дон Кихот срещу Хамлет" (2014)
„Бурята“ (2016)

„Българската литература за българското усещане“:

„Албена“ по Йордан Йовков (2012)
„Дядо Йоцо гледа“ по Иван Вазов (2017)
„Що е отечество, въпросът, който уби Гео Милев“ (2018)
„Стефан Стамболов, часът на моето убийство“ по Христо Даскалов (2018)

„Театър – полски“:

"Задушница - една възможна импровизация" (2010)
„Реквием за най-прекрасното приключение в историята на човечеството“ (2011)
"Когато отново ще бъда малък" (2012)
„Актьорът-принц“ по Адам Мицкевич и Адам Георгиев (2014)
"Окото на Кантор“ (2015)

Филмография

1978 – Сценарист и режисьор на игралния филм „Жирафчето“.
1986 – „Райна Кабаиванска. На обичта с обич“ (документален филм).
1987 – „Райна Кабаиванска. Тоска“.
1988 – „Райна Кабаиванска. Мадам Бътерфлай“.
1989 – „Райна Кабаиванска. Алтер Его“.
1986–1989 – Режисьор на четирисериен филм за Райна Кабаиванска.
1991 – Сценарист и режисьор на телевизионния игрален филм „Аз бях в рая“.
1992 – Сценарист и режисьор на филма „Великото чудо“.
1992 – Сценарист и режисьор на игралния филм „Стефан Стамболов – часът на моето убийство“.
1993 – Сценарист и режисьор на телевизионния мюзикъл „Доза прах и мечти“.
2020 – Сценарист на филма „Жири“.

Наследство

Николай Георгиев е бащата на българския експериментален театър. Той посвещава творческия си път на изследването, проучването и осъществяването на тази “жива”, “автентична” среща между актьори и зрители, и така създава един нов сценичен език - езикът на синтеза. Георгиев ще бъде запомнен със своето безкомпромисно отношение към театъра като изкуство. Той вярваше, че театърът е не просто развлечение, а средство за комуникация, трансформация и дълбоко разбиране на човешката природа.

Цитат:

„Докато човек си мисли, че е само тяло, светът остава извън него. Но когато намери в себе си своето аз и се отъждестви с него, светът става за него абсолютен.“

Източници