Направо към съдържанието

Чернова:Месут Йълмаз

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ахмет Месут Йълмаз (на турски: Ahmet Mesut Yılmaz) е турски политик. Той е лидер на Партията на отечеството (на турски: Anavatan Partisi, ANAP) от 1991 до 2002 г. и е бил три пъти министър-председател на Турция. Първите му два премиерски мандата продължават само месеци (през 1991 г. и 1996 г.), докато третият продължава от юни 1997 г. до януари 1999 г. Първият приключва с поражение на изборите през 1991 г., а последните два – с разпадането на коалиционните правителства на Йълмаз.

Външният министър Месут Йълмаз зад премиера Тургут Йозал и председателя на Европейската комисия Жак Делор

От ашменски произход, Месут Йълмаз е изгряваща звезда в Партията на отечеството на Тургут Йозал, представляващ черноморската провинция Ризе в парламента и служещ в кабинета на Йозал. Бил е държавен министър на информацията (декември 1983 г.), след това министър на културата и туризма (1986 г.) и министър на външните работи (декември 1987 г. до февруари 1990 г.). След избирането на Йозал за президент през 1989 г. Йълмаз става лидер на вътрешнопартийна опозиция срещу новия министър-председател Йълдъръм Акбулут.

Министър-председател

[редактиране | редактиране на кода]

През юни 1991 г. Йълмаз успява да освободи Йълдъръм Акбулут от ръководството на партията и от всички изпълнителни функции по време на двугодишния конгрес на партията. Тъй като ANAP има мнозинството в парламента, той впоследствие става министър-председател на Турция в 48-ото правителство на Турция. Въпреки това, през октомври ANAP е на второ място на общите избори през 1991 г. след Партията на истинския път (DYP) на Сюлейман Демирел и DYP формира коалиция със Социалдемократическата популистка партия (49-то правителство на Турция).

През следващите години се наблюдава спад в популярността на Партията на отечеството и остри отношения с Тансу Чилер, лидер на дясноцентристката Партия на истинския път (DYP). Йълмаз също прави Партията на отечеството по-благоприятна за бизнеса и ориентирана към Европа, което накарва по-консервативното, религиозно крило да премине към Партията на благоденствието (RP) на Неджметин Ербакан. На общите избори през декември 1995 г. ANAP отново е втори, този път след Партията на благоденствието. След дълги коалиционни преговори Йълмаз сформира коалиция с DYP през март 1996 г. (53-то правителство на Турция), но това продължава по-малко от четири месеца, попадайки на вот на недоверие, воден от Партията на благоденствието. Президентът Демирел поканва Ербакан да състави правителство, което той прави в коалиция с DYP.

Мандатът на Ербакан е белязан от скандала Сусурлук, по време на разследването на който Йълмаз признава съществуването на антитерористичната жандармерия JİTEM. Скандалът довежда до оставката на вътрешния министър на Ербакан, Мехмет Агар (лидер на Партията на истинския път, DYP), след разкритията, че Абдула Чатлъ, лидер на крайнодясната организация Сивите вълци, е работил за държавата. Притесненията на Йълмаз за собствената му безопасност, дължащи се на подкрепата му за разследването на Сусурлук, го карат за кратко да носи пистолет за самозащита.

Йълмаз формира правителство за трети път през юни 1997 г., след като Партията на благоденствието се оттегля от правителството след военния меморандум от февруари 1997 г. DYP и други очакват да съставят правителство под председателството на Тансу Чилер, но президентът Сюлейман Демирел поисква от Йълмаз да състави новото правителство. Йълмаз създава коалиция ANAP-Демократична лява партия-Демократическа Турция, която продължава до януари 1999 г. Последният мандат на Йълмаз е белязан от последиците от разследванията на скандала Сусурлук и допълнителни разкрития за връзки между политици, полиция и мафия. Когато опитът за приватизация на Tюрк Tиджарет Банкасъ на Kоркмаз Ийт се проваля през октомври 1998 г. поради твърдения за участието на мафиотския бос Aлаатин Чакъджъ, коалицията на Йълмаз не успява да издържи дълго.

През октомври 1998 г. Йълмаз предизвиква фурор в арабския свят, като заплашва да „избоде очите“ на Сирия заради предполагаемата подкрепа на Хафез ал-Асад за сепаратистката Работническа партия на Кюрдистан.

Йълмаз обаче продължава да бъде политик, като служи като вицепремиер в коалиция, водена от Бюлент Еджевит от 1999 г. до 2002 г. След неуспеха му да спечели влизане във Великото народно събрание на изборите през 2002 г., Йълмаз се оттегля от политиката, за да преследва учителска кариера. Няколко дни преди мача между Фенербахче и Малатияспор, тогавашният министър-председател Йълмаз гостува в телевизионен канал с Джан Атаклъ. По време на разговора им Йълмаз направи изявление: „С позволението на Аллах, ние ще направим Галатасарай шампион и тази година.“ Преди мача на Малатияспор на затворените трибуни на Фенербахче е разпънат огромен банер с надпис „Ще се видим на урната, Месут бей.”

Той е обвинен от държавния прокурор в корупция по време на мандата си като министър-председател във връзка с приватизацията на Турската търговска банка. През 2006 г. Върховният съд спира делото за пет години, така че обвиненията да бъдат оттеглени, ако през този период не възникнат подобни обвинения. Йълмаз обявява, че ще се върне в политиката.

На общите избори през 2007 г. е избран за независим член на парламента от Ризе. Той умира от усложнения на рак на белия дроб на 30 октомври 2020 г. и е погребан на гробището Kaнлъджа два дни по-късно.

Той е женен за Берна Йълмаз. Двойката стават родители на двама синове, Хасан Йълмаз и Явуз Йълмаз, последният от които е намерен застрелян в апартамента си в Бейкоз, Истанбул през декември 2017 г. Смъртта на сина му е съобщена като вероятно самоубийство от турската полиция. Собственият лицензиран пистолет Smith & Wesson на Месут Йълмаз е открит до тялото на сина му.