Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТ
[редактиране | редактиране на кода]Описание
[редактиране | редактиране на кода]Подготвените специалисти могат да извършат самостоятелно или в екип, под ръководството на лекар, квалифицирана и компетентна медицинска помощ при всякакви условия. За изпълнение на многостранните и отговорни задачи лекарският асистент притежава солидни знания относно диагностиката, лечението, рехабилитацията, профилактиката и промоцията на различните заболявания. Извършва превантивна дейност, свързана със социално значимите заболявания. Професията лекарски асистент изисква динамичност, самостоятелност, възможност за вземане на решения.
Реализация
[редактиране | редактиране на кода]Лекарският асистент може да се реализира: в звената на ЦСМП и НМП като помощник на лекаря в състав на спешния екип или като самостоятелен екип; като помощник на общопрактикуващия лекар; като помощник на лекаря в специализираните екипи; като помощник на лекаря анестезиолог в анестезиологичния екип; в заведенията за хематология и трансфузиология; в заведенията за социални грижи, в социални домове; в медико-физкултурните диспансери, спортни зали; в училищен здравен пункт; медицинско осигуряване на летни лагери, зелени училища, екскурзионни и туристически летувания; като медицински специалист в здравните служби на промишлените предприятия.
ИСТОРИЯ
„Български съюз на лекарските асистенти и фелдшерите” (БСЛАФ), е съсловна организация на лекарските асистенти по смисъла на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помомощник-фармацевтите, която защитава правата и интересите на лекарските асистенти и фелдшери и ги представлява..
Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшери е продължител на целите, традициите и дейността на създаденото през 1883 г. фелдшерско дружество ”Благодеяние”, на „Съюза на медицинските фелдшери в България” – 1989 г., на „Сдружение на медицинските фелдшери, бакалаври по медицина в България”- 2007 г. и на „Български съюз на лекарсксите асистенти и фелдшерите”- 2020 г .
В България професията „Фелдшер“ има 143-годишна история. Обучението на фелдшери в България е първото регламентирано медицинско образование и датира от 1879 г., в отговор на необходимостта от незабавно решаване на основния медицински проблем след Освобождението - проблемът с кадрите. В първите години, когато лекари има в 74 от всичко 79 града и само в 22 от 3849 села, времето налагафелдшерите да са лицата, осигуряващи медицинска помощ на преобладаващото в страната бедно селско население.
Първоначално създадените лекарски и фелдшерски участъкови здравни служби, освен лечебна, реализират и профилактични дейности. Фелдшерите паралелно с прегледите „са задължени да бдят за чистотата на всички обществени и частни заведения, да надзирават за доброкачествеността на същите и на питейните източници, да вземат мерки против появяването и разпространението на епидемични болести. Да поучават населението за начина на живот, за причините на заразнитеболести и средствата за предпазване от тях“. Така фелдшерът се явява пионер в практиката насанитарната служба след Освобождението и с положителните резултати на предана служба към зараждащото се санитарно дело се утвърждава като необходим професионалист във всички санитарни институции.
Не по-малка е нуждата от тези кадри и в болниците, тъй като обучението на медицински сестрив България води началото си едва от 1900 г. Създадената организация предвижда „всяка главнаболница да се управлява от старши лекар, койтоима за помощници един ординатор и трима фелдшери“. Второстепенните болници се обслужват от околийски лекар с помощта на един, а по-рядко и на двама фелдшери, които са първипомощници на лекарите, като „снемат анамнеза отболните, пишат листове за лекарства и храна напациентите и се грижат за тях, правят превръзки,помагат при извършване на разрязванията (аутопсиите), дежурят в болниците и винаги са готови дабъдат в помощ било през деня или през нощта“.
Историческите факти разкриват впечатляващия принос на фелдшерите в общественото здравеопазване, но независимо от отговорното отношение, професионалния подход и всеотдайност вработата, фелдшерите години наред са атакувани от санитарни управници и отделни лекари. Ограничават се професионалните им права, закриват се неоснователно фелдшерски длъжности по места, отнемат се работни места. Нормативно неуредените им професионални функции в годинитена възникване и утвърждаване на професията, неблагоприятните условия на работа и тежкотоматериално положение на професионалиститеслед Освобождението определят защитата на съсловните интереси като все по-необходима.
Такапрез 1883 г. в София (Александровска болница)няколко фелдшери и помощник-аптекари създаватпървата фелдшерска професионална организация, именувана „Дружество Благодеяние“. Дружеството се председателства от фелдшер Гавраил Генков. „Благодеяние“ съществува до 1885 г., като няма информация относно преустановяването надейността. През 1887 г. дружеството е възстановено и утвърдено от Върховния Медицински съвет с Писмо№ 63226 от 10.12.1887 г. Исторически фелдшерско дружество „Благодеяние“ се определя като първата професионална организация на медицински работници в страната, затова и годината 1887се счита за рождена на дружествата и организациите на средните медицински работници в България. „Медицински фелдшер в България“е печатният орган на сдружение „Благодеяние“, с който професионалистите получават информацияпо актуални професионални въпроси, известия иновини за дейността на кадрите.
Между правоспособните фелдшери и санитарните подофицери, удостоени с фелдшерско звание, поради недостиг на кадри, възниква конфликт, който е повод на общо събрание на фелдшерите през 1902 г. да се обособят две дружества. Печатен орган на правоспособните фелдшеристава списание „Медицински фелдшер“, издавандва пъти месечно, а на санитарните подофицери - сп. „Фелдшер“.
След 1944 г. и особено след 1950 г. се изграждат основите и се утвърждава единна система на здравеопазване в България. Новата организация на социалистическо здравеопазване дава възможностза реализация на фелдшерските кадри във всички здравни структури, което определя нарастваща численост на професионалистите през годините: 1965 г.- 4161 фелдшери, 1975 г.– 5479 фелдшери; 1980 г.–7355 фелдшери в здравната система.
Фелдшерите предоставят на селищата до 800 жители лечебно-профилактична помощ – самостоятелно или в екип с медицинска сестра или акушерка. Активно участват в политиката по провеждане на пълна и всеобща диспансеризация на населението: организират иучастват в реализирането на масовите профилактични прегледи и обобщаването на резултатите отобследванията, в разпределението на контингентите по групи, техническото оформяне на документацията и насочването на болните за консултация и изясняване на здравния статус. Спомагат за предотвратяване и лекуване на травматични и други заболявания по време на полската работа, в отговор на политиката за приближаване здравните грижи до селския труженик.
Санитарните фелдшерите под ръководството на санитарните лекари осъществяват надзор и обследвания намалки хранителни предприятия, културно-битови заведения, магазини за хранителни продукти, обществени столове и други обекти. Работещитев санитарно-епидемиологичната сфера професионалисти, като помощници на санитарните лекарии епидемиолози, получават широки права в работата по осъществяваните от тях санитарно-надзорни функции.
Най-голяма е числеността на фелдшерите е в Бърза помощ, където са част от екипите – реанимационни и долекарски още от самото създаване на специалната служба през 1948 г.Специфичната компетентност на професионалистите, позволяваща вземане на самостоятелни
решения, и ги прави подходящи за работа в училищно здравеопазване, различни ведомствениздравни служби, в системата на МВР, заведенияза лица лишени от свобода, спасителни служби идруги.
Независимо от широката реализация на фелдшерите в здравната система, в по-новата история на професията „фелдшер“ възникват редица предизвикателства. Те са породени от честа промяна в образователно-квалификационната степен, ограничени и късно предоставените им възможности за продължаващо обучение, специализацияи кариерно развитие, потребност от нормативно регламентиране на специфичните компетенции.
Това става повод инициативен комитет от фелдшери,практикуващи в тогавашния Смолянски окръг, да създаде през 1989 г. в град Смолян, на общински принцип, първия фелдшерски съюз след 1944 г. Целта на съюза е национално обединение на фелдшерите, защита на съсловнитеинтереси и принос в общественото здравеопазване.
През 1990 година съюзът е официално регистриран, като „Съюз на фелдшерите в България“ и реално е наследник на „Фелдшерско дружество Благодеяние“ от 1884 г. За председател е избран фелдшерът Димитър Ишкитиев, който е един от постоянните членове на Висшия медицински съвет към МЗ. Още през лятото на същата 1990 г.ръководството на съюза провежда среща с министъра на здравеопазването проф. д-р Черноземски за уреждане статута и функциите на фелдшерите.
Под ръководство на фелдшер Димитър Ишкитиев са проведени много срещи с министри и народнипредставители, имащи отношение към професията и дейността на кадрите. Съюзът си партнираи взаимодейства със синдикалните организации-КНСБ и Подкрепа, като провежда с тях успешниработни срещи.
През 2000г. в гр. Хасково на Общо събрание, след вътрешносъсловен преврат, организиран от координаторите на тогавашния Пловдивски окръг, е взето решение за временно прекратяване на дейността на организацията.
От 2000г. до 2007г. организацията на фелдшерите не отчита никаква дейност, което се отразява катастрофално и негативно на статута, имиджа и съществуването на професията.
Преустановеното през 1999 г. обучение на фелдшерите, наред с организационните промени в здравеопазването след 2000 г. правят по-осезаеми негативите за кадрите с квалификация „фелдшер“, най-вече по отношение възможност за реализация и професионална дейност, съобразно специфичната квалификация. Работещите във Фелдшерските здравни служби остават без работа поради закриването на този вид лечебно заведение. При новите условия кадрите практикуват в първичната медицинска помощ като наети от ОПЛ специалисти, често в същите населени места, в които са работили преди реформата. В такива практики изписването на лекарства и лечениетона пациентите в много случаи се осъществява от фелдшерите с предоставените им неформални правомощия. В отдалечени райони на страната съществуват десетки населени места, в които няма регистрирани лекарски практики, поради непривлекателността им за лекарите, а от години на такива места фелдшерите са единствен доставчикна медицинска помощ, която при новите условияне не могат да реализират поради обстоятелството, че не са наети от ОПЛ.
Предизвикателство и шанс за фелдшерите след старта на здравната реформа е работата в спешна помощ – структурата, в която традиционно практикуват кадрите. В долекарските екипи във филиалите на спешна помощ те носят отговорност за диагностиката и терапията на пациентите, но при отсъствие на регламент, ясни правила и легитимност. Реорганизацията в здравеопазването, е с последващо закриване на работни места за фелдшери, засяга практикуващи в работническото здравеопазване и здравните служби към военните поделения и спортните диспансери. Статута на училищните медицински кабинети е променен от лечебна е трансформирана в здравна дейност -профилактична и промотивна, като някои специалисти изживяват предизвикателството да бъдат отновоназначени на работните места, на които ги е заварила реформата. През годините са редуцирани длъжности, изискващи фелдшерска квалификация и а-логично, фелдшери са назначавани като медицински сестри и изпълняват сестрински функции.
Трудностите са основание за разочарование и професионална демотивация, съпроводена с отлив на професионалисти от системата. Достоверността се потвърждава с данни на Националния статистически институт, съгласно които числеността на фелдшерите в странатанамалява осезаемо извън естествените процеси(пенсиониране и смърт). От 7 617 фелдшери работещи в системата през 1990 г. броят им за десет години се редуцира на половина – 3 158 през 2000 г.
В условията на всички предизвикателства към фелдшерското съсловие, през 2007 г. по инициатива на фелдшер Александър В. Александров, 7-членен инициативен комитет възражда професионално-съсловната организация на фелдшерите. На 23.01.2007 г. с решение № 89 в Пернишкия окръжен съд е регистрирано „Сдружение на медицинските фелдшери бакалаври по медицина в България” (СМФБМБ). Сдружението е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанскацел към Министерство на правосъдието - том V-8,страница 530, партида 501, под № 20070220009 с „Удостоверение” № 009/20.02.2007 г.
През пролетта на същата година е проведено учредително събрание с представители на съсловието от цялата страна и на демократичен принцип е приет устав. В съответствие с него Сдружението се представлява от Управителен съвет (УС) с председател Александър В. Александров, зам.- председател Димитър Ишкитиев и членове Камелия Васева, Галина Бочева и Марин Вълков. Членството е на доброволен принцип и от самото създаване фелдшерите в България желаят сдружението им да придобие статут на законово легитимна професионално-съсловна организация.
Управителният съвет ясно формулира целите на сдружението:
ü признаване на СМФБМБ за националнопредставителна професионално-съсловна организация на фелдшерите;
ü рестартиране на обучението на фелдшери в България под разпознаваемото в международните медицински среди име „Лекарски асистент“;
ü да съдейства за развитие на здравеопазването в България чрез становища по проекти за нормативни актове в областта на здравеопазването;
ü с предложения да съдейства за формулиране правния статут на фелдшерите, съобразно професионално-квалификационната характеристика напрофесията;
ü да съдейства за професионалното развитие,специализация и усъвършенстване на фелдшерите, чрез запознаване и внедряване на съвременни постижения в областта на медицината;
ü да предлага становища на МЗ, висшите медицински училища и други институции в страната по проблеми, и здравните политики, към коитофелдшерите имат отношение със статута и дейността си, включително и по отношение образователно-квалификационна степен на кадрите;
ü да осъществява международни контакти със сродни организации и внедрява опита им за добрамедицинска практика, съобразно европейскитестандарти в дейността на фелдшерите;
ü самостоятелно или в сътрудничество с други организации да организира и провежда форуми – конференции, симпозиуми, конгреси и др. на различни медицински теми с отношение към дейността на фелдшерите;
ü да представлява и защитава професионалните интереси на членовете на Сдружението, да подпомага тях и семейства им в случай на необходимост.
Междувременно през 2005 г. се създава Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), като професионално-съсловна асоциация, обединяваща медицинските професии от професионално направление „Здравни грижи“. Фелдшерите не са удовлетворени от отредената им съдба по Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти (ЗСОМСААМС), определящ принудителното и задължителното им членство като асоциирани членове в БАПЗГ. На практика с това членство те нямат обективно съсловно представителство пред държавните институции, което активно да търси решение на специфичните за съсловието професионални проблеми. Обучението по медицински модел, предоставящо право на консултативно-диагностична и терапевтична дейност на фелдшерите, ги определя като професионалисти, различни от „медицинските сестри“, „акушерките“ и кадрите с друга професионална квалификация, чиято дейност се свежда само до реализиране на здравни грижи.
Представлявани дефакто официално от други специалисти, фелдшерите не намират решение на проблеми, с отношение към медицинскиямодел дейност на кадрите. Това е основание през годините професионалистите нееднократно да изразяват недоволство от формалното им представителство от БАПЗГ. Те са непримирими към публично изказано от лидер на БАПЗГ мнение, че времето на фелдшерите е отминало и като професионалисти те вече са отживелица. Тъй като това се счита за показателно относно нагласите и политиката на ръководството на БАПЗГ към съсловието им. Фелдшерите претендират за нарушение на демократичните им права, на равнопоставеност с останалите медицински професии, както и отнетата им възможност за самоуправление и саморегулация, което е право на всяка регулирана медицинска професия.
„С десетки писма сме сезирали МЗ за принудителното членство на фелдшерите/лекарски асистенти в БАПЗГ. Асоциацията бе създадена със закон, без да е спазено демократичното право намнение за обединение на всички включени в нея професионални съсловия“ заявява пред медии Камелия Васева, член на УС на СМФБМБ.
Членството на фелдшерите в БАПЗГ, е определено като „принудително“, УС на фелдшерското сдружение аргументира с предоставените отцялата страна заявления-декларации, внесени свходящ номер в деловодството на Комисията поздравеопазване в НС два пъти - 2010 и 2014 г. В тях професионалистите декларират личното симнение с текста: „членството ми в БАПЗГ е задължително, съгласно Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоцииранитемедицински специалисти”, но не е съобразено с правото ми на личен избор за членство в професионално-съсловна организация, което е в нарушение на демократичните принципи. Настояват за равнопоставеност с всички други медицински професионалисти от регулирани медицински професии, които членуват в самостоятелни и независими професионално-съсловни организации.
УС, подкрепен от членовете на Сдружението, активно работи за защита интересите на съсловието. Организира три национални протеста на фелдшерите в отстояване правото на самостоятелнапрофесионално-съсловна организация, търси и ползва всички законови форми за постигане напоставените цели. Отсъствието на законодателен регламент относно професионалната дейност на фелдшеритее основание за УС да заведе през 2009 г. дело вмеждународния съд за правата на човека в Страсбург. Основният мотив - нарушени професионални права. Медицинските специалисти се жалват от законовата уредба в страната, която не им дававъзможност да упражняват професията си съобразно професионалната квалификация.
През 2011 г. с Наредба №1 се регламентиратпрофесионалните дейности, които могат да извършват по назначение или самостоятелно медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравни асистенти. По инициатива на ръководството на СМФБМБ е реализирана промяна в наредбата, в частта регламентираща дейностите на медицинските фелдшери(изм. ДВ., бр.50 от 01.07.2011г.). В чл.7 от Наредбата са упоменати дейностите, които фелдшерите, а по-късно и лекарските асистенти могат да извършват самостоятелно, включително диагностична и лечебна, право на която след лекарите имат само фелдшерите и лекарските асистенти.
В отговор на преустановеното от 1999 г. обучение на фелдшери, Сдружението настоява пред българските институции - Министерство на образованието и науката и Министерство на здравеопазването да въведе специалността „Лекарски асистент“, по примера на Великобритания, Нидерландия, Германия, Съединените щати, Латвия и много други страни.
Целта е подготовка на кадри, последователи на фелдшерите. В резултат на сериозната аргументация в Закона за висше образование, и Закона за здравето е въведено понятието и професията: „Лекарски асистент“. През 2014-та година, след участие в работни групи повремето на три различни правителства, УС реализира фундаменталния си проект – признаване от страна на държавата на професията „Лекарски асистент”. В Медицинските университети, като държавна политика от 2014 г. стартира обучение на лекарски асистенти - първоприемници ипоследователи на фелдшерите в България. Със съдействието на доцент Пенка Врачева от Медицинския факултет на Тракийски университет, гр. Ст.Загора, започва обучение първият курс по специалността „лекарски асистент”.
С активната си дейност ръководството на Сдружението на фелдшерите допринася за приемане в 41-то НС на „Закон за изменение на Закона за здравето“, с който по силата на § 2в, ал. 1 и 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравето (ДВ. бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) е реализирана законодателна приемственост между професиите „Фелдшер” и „Лекарски асистент”. С нормативният текст статутът на заварените случаи на практикуващи фелдшери, е приравнен със статутана лекарските асистенти, по отношение възможността за практикуване, което предоставя реална възможност на фелдшерите да извървят с достойнство професионалния си път до навършване на възрастта, определена от българското законодателство за активна трудова дейност.
В съответствие с целите УС на Сдружението на медицинските фелдшери провежда в годините многократни срещи със здравните министри: проф. д-р Гайдарски, д-р Желев, д-р Нанев,проф. д-р Борисова, д-р Константинов, г-жа Атанасова, проф. Петров, д-р Ненков, д-р Андреева,д-р Москов, г-н Ананиев, както и с различни народни представители. Председателят Александър В. Александров от поемането на ръководните функции на Сдружението многократно сезира Омбудсмана на Република България, Председателя на НС, Комисията по правата на човека и Здравната комисия към НС за нерешените проблеми на съсловието, като последица от членството на професионалистите в БАПЗГ.
В писмо до Здравната комисия в НС през 2018 г. се казва: „За пореден път отговорно декларираме, че ръководството на БАПЗГ през годините на членуване на фелдшерското съсловие в организацията, пренебрегва и не търси решаване на важни за нашето съсловие професионални проблеми, водещо до негативни последици за цялата здравна система. Професионалните права на фелдшерите/лекарски асистенти не са защитени“.
Фелдшерите логично поставят въпроса, защо правото им на самостоятелна професионално-съсловна организация, като кадри от регулиранапрофесия се нарушава, докато други професионални съсловия, като тези на помощник-фармацевтите и зъботехниците, с които си партнират иподкрепят, е зачетено – факт доказващ неравнопоставеност. Желанието за самостоятелна организация аргументират и с проучения международен опит, който показва че лекарските асистенти имат самостоятелни професионално-съсловни организации, които поддържат професионален регистър и носят отговорност за квалификацията идейността на кадрите. Като пример са посочени АAPA – Американска асоциация на лекарските асистенти; NAPA - Нидерландска асоциация налекарските асистенти; UKAPA - Асоциация на лекарските асистенти във Великобритания и т.н.
Показателно за активната, упорита и последователна политика на УС на Сдружението на медицинските фелдшери, в защита интересите на професията и дейността на професионалистите, са петте Законопроекта, на които са автор – за промяна на Закона за здравето, Закона за висшето образование (2011 г.) и три Законопроекта за промяна на ЗСОМСААМС.
Вторият Законопроект за промяна на ЗСОМСААМС е обсъден и предложен за второгласуване в НС, но процедурата е преустановенапоради смяна на правителството. През месец март 2016 г., след аргументирано предложение на УС на СМФБМБ, подкрепено със становища от учебните институции, в които се обучават студенти, професия „Лекарски асистент“ е включена в регистъра на регулираните професии в Република България. Следва активна кореспонденция между Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшери (БСЛАФ), (в които СМФБМБ се преименувана общо събрание в гр. Перник на 11.07.2020 г. предвид практикуващите вече в системата лекарски асистенти), с Министерство на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването.
Министърът на труда и социалната политика на 10.12.2021 г със заповед определя единичната група, „Лекарски асистент“и „Фелдшер“, като отделна професия и длъжност, с отделен и самостоятелен в Националния класификатор на професиите и длъжностите код: 2240. С това професията придобива полагащото ѝ се място в Националния класификатор, като самостоятелна, независима и диференцирана медицинска професия.
През годините УС на СМФБМБ, а след товаи на БСЛАФ си партнира с други професионални медицински организации. През 2019 г. става съосновател на новия „Синдикат на Българските медицински специалисти“, в търсене на работещо решение по важни професионални въпроси - повишаване на трудовите възнаграждения на медицинските професионалисти, промяна категориятана труд на работещите в някои структури медици,защита на професионалистите от насилие и посегателства по време на изпълнение на служебните задължения и др.
УС на БСЛАФ в състав: Александър В. Александров - председател, Димитър Ишкитиев - заместник-председатели членове: Камелия Васева, Галина Захариева, Десислава Ценова и Марин Вълков, води активна професионално-съсловна дейност, лобира сред политици, Народно събрание и правителство, провежда разяснителна, информационна и образователна дейност сред обществото и медицинската общност. Защитава правата и интересите на лекарските асистенти в България и популяризира професията „лекарски асистент”.
През 47-то и 48-то НС, УС на БСЛАФ последователно предлага и вкарва за разглеждане в Здравната комисия на Народното събрание Законопроект за създаване на отделна съсловна организация на лекарските асистенти. Поради честата смяна на властта, законопроектите на УС на БСЛАФ не успяват да преминат пълната процедура по приемане.
През 2024г.,Законопроектът за отделна и независима професионално-съсловна организация на лекарските асистенти, най - сетне е приет от 49 то НС и обнародван в ДВ бр.39 на 01.05.2024г. С това се слага началото на „Български съюз на лекарските асистенти и фелдшерите”(БСЛАФ) , като професионално-съсловна организация по смисъла на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помомощник-фармацевтите, която е независима, отделна, самостоятелна и защитава правата и интересите на лекарските асистенти и фелдшери и ги представлява.
С този факт се слага край на една наложена и пагубна за съсловието на лекарските асистенти/фелдшери епоха. Дават се възможности за нова визия и възприемане на условията за развите на съвременното здравеопазване.
Независимостта на лекарските асистенти/фелдшери като медици, два на професионалистите свободата и възможността за професионален просперитет и адекватна интеграция в здравната система.