Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)

Истанбулското земетресение през 1509 г. или исторически Kъйамет-и Сугра („Малкия съден ден“) се случва в Мраморно море на 10 септември 1509 г. около 22:00 часа. Земетресението е с приблизителен магнитуд от 7,2 ± 0,3 по скалата на повърхностните вълни. След земетресението последва цунами и 45 дни вторични трусове. Броят на жертвите на това земетресение е слабо известен; оценките варират между 1000 и 13 000 души.

Бекграунд

Мраморно море е разделящ се басейн, образуван при освобождаващ завой в Северноанадолския разлом, десен страничен свличащ разлом. Тази локална зона на разширение се появява там, където тази трансформираща граница между Анадолската плоча и Евразийската плоча стъпва на север на запад от Измит от разлома Измит до разлома Ганос. Схемата на разломите в басейна на Мраморно море е сложна, но близо до Истанбул има единичен основен разломен сегмент с остър завой. На запад разломът се простира в посока запад-изток и е чисто приплъзващ тип. На изток, разломът е с тенденция на северозапад-югоизточност и показва доказателства както за нормално, така и за приплъзване. Движението по този разлом, който ограничава басейна Чънарджък, е най-вероятната причина за събитието от 1509 г.

Земетресение и цунами

Земетресението се случва на 10 септември 1509 г. в североизточната част на Мраморно море в границите на Османската империя и в южната част на Принцовите острови, на 29 км от столицата Константинопол. Смята се, че разлом се разкъсва между 70 km и 100 km от басейна Чънарджък на Северноанадолската линия на разлома до залива Измит в източната част на Мраморно море. Големи трусове се случват на интервали от половин час и са жестоки и продължителни по природа, принуждавайки жителите да търсят убежище в открити паркове и площади. Твърди се, че вторичните трусове са продължили 18 дни, без да причинят допълнителни щети, но са забавили реконструкцията в някои райони.

В някои източници се споменава цунами с надвишаване на височина от 6,0 м., но се отхвърля в други. Вълните, които надминават стените на града и Генуезките стени, проникват в селищата. Особено в района на Галата са наводнени много къщи. Сеизмолозите и геолозите смятат, че цунамито, наблюдавано в Мраморно море, е не само свързано със земетресението, но и причинено от свлачища на морското дъно, предизвикани от земетресението. Турбидитно легло, чието отлагане съвпада с датата на земетресението, е разпознато в басейна Чънарджък.

До столицата са изпратени доклади, че земетресението е причинило щети дори в Одрин, Чорлу, Галиполи и Диметока, които са били част от Румелийската провинция на империята.

Щети

Зоната на значителни щети (по-големи от VII (много силни)) се простира от Чорлу на запад до Измит на изток. Галата и Бююкчекмедже също претърпяват сериозни щети. В Константинопол 109 джамии са напълно унищожени, а минаретата на повечето от останалите са повредени. Докато 1070 домове се срутват, 49 кули по стените на Константинопол също се срутват или са повредени. Новопостроената джамия Баязид II е силно повредена; главният купол е разрушен и минарето се срутва. Джамията Фатих е повредила четирите си големи колони и куполът е разцепен.

Земетресението също поврежда крепостта Румелихисар, крепостта Анадолухисар, замъка Йорос в Анадолу Кавагъ и Моминската кула. Акведуктът на Валент, намиращ се близо до Шехзадебашъ и доставящ вода на града, е засегнат, частта от акведукта близо до джамията Шехзаде е повредена. Голямата джамия Света София оцелява почти невредима, въпреки че едно минаре се срутва. Вътре в джамията мазилката, която е била използвана за покриване на византийските мозайки вътре в купола, пада, разкривайки християнските изображения. Нанесени са щети на джамията Хадъм Али паша, а шест колони и обелискът на Теодосий в Хиподрума се срутват.

Броят на убитите и ранените е трудно да се оцени, като различни източници дават сметки, вариращи от 1000 до 13 000. Смята се, че някои членове на османската династия са загинали при това земетресение. Вторичните трусове продължават 45 дни след земетресението и хората не могат да се върнат по домовете си два месеца.

Последствия

Резиденцията на султана, дворецът Топкапъ, не е повредена, но спалнята на Баязид II се срутва от труса, като султанът е спасен само от факта, че е напуснал покоите си няколко часа по-рано, за да стане за молитва. След десетдневен престой в палатка, поставена в градината на двореца, Баязид II остава в бившата столица Одрин.

Османският императорски съвет (Divan-ı Hümayun) се събира след земетресението и взема решения за справяне с последиците от бедствието. Константинопол трябва да бъде реконструиран и за тази задача е решено да бъде взет допълнителен данък от 22 акчета от всяко домакинство. С указ, издаден от султана след земетресението, е поставена забрана за строителство върху насипана земя и е наредено всички сгради, които ще бъдат построени в столицата, да бъдат направени от дървен материал. След това стартира инициатива в цялата империя за реконструкция на града. Десетки хиляди работници, каменоделци и дърводелци са докарани в Истанбул от Анадола и Румелия. Започвайки на 29 март 1510 г., строителните работи в града са извършени набързо и завършени на 1 юни 1510 г.

Тълкувания и пророчества

Поради безкрайните вторични трусове и разрушенията и загубите, причинени от земетресението, османските историци и хората описват бедствието като Ден на малкия съд (Kıyamet-i Suğra). Тази фраза идва от ислямска есхатологична традиция, която свързва земетресенията с апокалипсиса, като се позовава на сура Ал-Залзала, 99-та глава от Корана, в която идването на Страшния съд е придружено с ужасно земетресение.

Твърди се, че земетресението е било предсказано от неназован гръцки монах от манастира Света Екатерина в Синай, докато е присъствал в султанския двор. Европейските тълкувания по онова време разглеждат земетресението като вид наказание, наказание от Бог, наложено върху турците за това, че са вдигнали оръжие срещу европейските християни. По същия начин султан Баязид II го вижда като наказание от Бог, но той приписва наказанието на грешките на своите министри. Предполага се, че френският астролог и гледач Нострадамус, който е бил жив по време на земетресението, може да се е позовал на земетресението от 1509 г. в строфа номер II.52 от книгата си, съдържаща неговите пророчества.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 1509 Constantinople earthquake в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.