Чернова:Жоан Гампер

Жоан Гампер
Ханс Гампер (1896 г.)
Лична информация
Роден	Hans-Max Gamper Hässig Винтертур,
Починал	Барселона,
Пост	нападател
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1894-1896 1896-1897 1896 1897-1898 1897 1898 1899-1913 Екселсиор Цюрих Базел ФК Лион Винтертур Цюрих Барселона ? ? 2 ? 1 ? 28 ? ? (0) ? (4) ? (81)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Ханс Макс Гампер-Хесиг (на френски: Hans Max Gamper-Haessig е швейцарски футболист, бизнесмен и спортен функционер известен още като Жоан Гампер. Основател на ФК „Барселона“ през 1899 година. Счита се също за един от инициаторите за създаването на швейцарските футболни клубове „Цюрих“ и „Базел“ (на които е бил и капитан).

Биография

Жоан Гампер през 1910 г.

Ханс Макс Гампер (Хесиг е майчината фамилия) е роден във Винтертур, Швейцария на 22 ноември 1877 година. По времето на детските си години тренира лека атлетика, тенис и плуване, но страстта му е футбола. Започва да рита във родния Винтертур, но през 1896 се мести в Цюрих, където става съосновател на едноименния клуб. Гампер произхожда от банкерска фамилия. Той е най-големият син и третото от пет деца в семейството на Гампер-старши и Розина Ема Хесиг. Майка му умира от туберкулоза, когато е на осем години и семейството му се мести в Цюрих. Там той почва да спортува колоездене и лека атлетика. Голямата му мечта е футболът, но той се занимава също и с ръгби, тенис и голф. В Швейцария той става известен като футболист и несменяем капитан на „Базел“. През 1897 година се мести в Лион заради бизнес начинанията си и заиграва в клуба по ръгби.

Основаване на Барселона

Текстът на обявлението в „Los Deportes“

През 1898 година той мисли да се захване с търговията със захар в Африка, но по пътя е решил да навести дядо си Емили Гайсерт в Барселона. Той се влюбва в града и това променя завинаги плановете му, оставайки завинаги в града, където си намира работа като счетоводител в голяма железопътна компания и пишещ спортни статии за два швейцарски вестника. След като се присъединява към местната евангелическа швейцарска църква, Гампер започва да играе футбол в местната община „Сариа Сен-Герваси“ и издава вестник „Los Deportes“. Той внася първите футболни обувки в града, но е приет с недоверие защото е чужденец. Заедно със сънародника си Уолтър Уайлд на 22 октомври 1899 година той публикува във вестника си реклама в която е описано, че се търсят сподвижници за създаването на футболен клуб. Седмици по-късно се намират 12 човека (6 каталунци и 6 чужденци). Уайлд става първи президент, защото по закон президентът трябва да е някой над 23 години. На 6 декември се провежда и първия мач срещу английски емигранти загубен с 0:1 в който Гампер блести. На 22 години той е и първия капитан на отбора, а между 1899 и 1903 вкарва 121 гола в 52 мача (Шампионат на Каталония-81 (28), Купа на Испания-2 (1) и приятелски срещи-22 (39)). През 1902 Гампер извежда „Барса“ до първия и трофей - Копа Макая, по късно преименуван в Шампионат на Каталуния. В един от мачовете с 13:0 е разгромен „Франко Еспаньол“, а Гампер отбелязва 9 гола. През същата година те стигат финал и в Копа Коронасион (Купата на Краля). На 1/2 финалите на 13 май, те побеждават „Реал“ в първото „Ел Класико“ в историята, в което два гола забива Гампер. През 1903 година той прекратява кариерата си за да се съсредоточи върху бизнеса си.

Като президент

Гампер като футболист на „Барселона“ - 1902 година

През 1908 година той спасява клуба, който е пред фалит. Ставайки президент и използащ връзките си се заема с финансирането и построяването на нов стадион „Камп де ла Индустрия“ с капацитет от 6 000 души. НОвият стадион привлича най-добрите играчи, в резултат от което Барса печели три поредни пъти първенството на Каталуния, а през 1910 г. печели и първия си требъл - Шампион на Каталуния, Купата на Краля и Купата на Пиринеите. В клуба бързо се вливат властимащите и паралиите. Жоан Гампер е бил президент пет пъти (1908-09, 1910-13, 1917-19, 1921-23 и 1924-25) в които 25 години е бил начело на клуба. Следва привличане на много силни футболисти, като легендарния играч от филипински произход Паулино Алкантара, Рикардо Самора и треньори от Англия. Организира международни мачове с топ клубове от Европа. През 1922 година Барса се мести на нов стадион „Камп де лес Кортс“, а Гампер плаща 1 милион песети (около половината от сумата за стадиона) и резултатът не закъснява. Под негово ръководство Барселона печели 11 пъти Шампионата на Каталуния, 6 пъти Купата на Краля и 4 пъти Купата на Пиринеите.

В изгнание и самоубийство

Погребението на Гампер

През 1925 година пътищата на Гампер и клуба се разделят по много странен начин. Той организира демонстративен мач с местния „Юпитер“. След като оркестърът на британския флот почва да свири испанския химн, публиката ги освирква, но след като музикантите започват да свирят „Бог да пази Краля“ местните жители почват да ги аплодират. Това е времето на диктатурата на генерал Мигел Примо де Ривера и това е счетено за позор от властите. На 24 юни 1925 Гампер е обвинен в назионализъм от Примо де Ривера в резултат на което му е наредено да напусне страната, стадион Лес Кортс е затворен за три месеца, а на Барса е наложено шестмесечно наказание за всякаква клубна дейност.

Ентусиазмът на Гампер се изпарява бързо. Един по един фалират неговите бизнеси и здравето му се влошава. След няколко месеца му е позволено да се върне в страната, но при определени условия. Забранено му е да контактува всячески с клуба и той изпада в депресия (Великата депресия от 1929 -та също изиграва гояма роля в оцеляването му) и така се стига и до края му. Гампер се застрелва на 30 юли 1930 година.

Признание

През 1955 году ръководството на ФК „Барселона“ предлага да преименуват настоящия „Камп Ноу“ в чест Жоан Гампер, но диктатура на Франко рязко осуетява този опит. По-късно в града се появява улица „Жоан Гампер“, а клубът завинаги оставя членския билет №1 на неговото име. През 1966 година Енрик Ляудет организира състезание за „Купа Жоан Гампер“, която в последните години добива значителна международна репутация, и разиграването и съпътства новия сезон на „Камп Ноу“. През август 2004 година „Барселона“ влиза в Книгата на рекордите Гинес, за разгръщането на най-голямото платно (флагът на Каталония) в купата на Жоан Гампер (срещу италианския „Милан“). Раираното платно е от негоряща тъкан с площ от 13108 м², като бие предишния рекорд от — 12000.

На 1 юни 2006 ръководството на „Барселона“ тържественно открива в Сант Жоан Деспи (Sant Joan Despí) спортния комплекс Сиутат Еспортива Жоан Гампер.

Успехи (като футболист)

Отборни

• Купа Макая
  • Носител (1): 1901/02
  • Финалист (1): 1900/01

• Купа Коронасион
  • Финалист (1): 1902

• Купа на Барселона
  • Носител (1): 1902/03

Индивидуални

• Голмайстор в Шампионата на Каталуня (3): 31 гола (1900/01), 19 гола (1901/02), 21 гола (1902/03) - „Копа Барселона“

Литература

• Rodes i Català, Agustí (2001) (in Catalan). Joan Gamper, una vida entregada al FC Barcelona. Barcelona: Ediciones Joica. pp. 270. ISBN 978-84-931884-5-0.
• Gamper Soriano, Emma (2008) (in Catalan). De Hans Gamper a Joan Gamper: una biografía emocional. Editorial El Clavell. pp. 252. ISBN 978-84-89841-48-2.

Външни препратки

• За Жоан Гампер във fcbarcelona.cat
• Профил на Жоан Гампер
• Човекът от Тичино. Жоан Гампер.