Чернова:Васил и Сава Кокарешкови
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
{{subst:submit}}
Васил и Сава Кокарешкови (1928 - 1944 г.) са участници в съпротивителното партизанско движение в България през периода 1941-1944 г. като ятаци (помагачи), убити от жандармерията на 7 юни 1944 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Васил и Сава са братовчеди от бедната фамилията Кокарешкови от град Белица. Васил е роден на 9 януари 1928 г., а Сава - на 30 август 1928 г.
От малки двамата се занимават с пасене на овце в Рила. Заедно с по-големите брат и сестра на Сава двамата стават ятаци на партизаните от отряда "Никола Парапунов". Възползвайки се от работата си на пастири, те се срещат с партизаните в планината и им предават дрехи, храна и цигари.
Васил и Сава са заловени (поради предателство) на 16 юни 1944 година по време на една от срещите си с партизаните. Отведени са за разпит в полицейският участък в Разлог. Там те са жестоко изтезавани, но не издават информация за отряда.
На 7 юли 1944 г. разгневеният заради дългото им мълчание началник на полицейското управление Любен Николчев (известен с масовия терор в периода 11 май - 9 септември 1944 г. , изгарянето на 206 къщи, залавянето и измъчаването на повече от 100 антифашисти в района) заповядва двете деца да бъдат убити, а следите за убийството - заличени. Заради това телата на Васил и Сава са хвърлени на жандармерийските кучета, а главите им - във външните тоалетни на полицейския участък.
Като научават за убийството, бащите им идват в Разлог с искане да приберат за погребение телата на невръстните ятаци. Капитан Николчев обаче само им поксочва външните тоалетни и казва: "Рийте". От там те изваждат главите на Васил и Сава и ги погребват в общ гроб в гробищата в Белица.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]В памет на двете ятачета в близост до училището "Св. Св. Кирил и Методии" в Белица е издигнат висок паметник с формата на обелиск, в основата на който са поставени гранитени статуии на Васил и Сава в цял ръст.
За тях има написани няколко песни, сред които е и "Песен за Васил и Сава Кокарешкови" изпълнявана от Николай Кимчев, аранжимент на Димитър Динев и текст и музика на Димитър Янев:
"Има България светли имена
юнаци хиляди, хиляди слънца.
Дет са герои, смели и добри,
що греят в нашите очи /2
Двете ятачета, Сава и Васил
беха овчарчета в Рила планина.
И пълни беха децките сърца,
с любов към родната земя /2''
Припев: /2
Още в Рила планина,
те стоят на пост.
Пазят нашата страна,
от неканен гост.
Двете овчарчета, Кокарешкови,
на партизаните - две ятачета.
Още ги нема, в дома да дойдат
цела Белица ги чека. /2
Когато изтока зазоряваше,
Ванюша Дунава наближаваше.
И китка здравец тъткмо свиваха
двете деца загинаха. /2
Припев /2 "'
Макар че след политическите промени от 10 ноември 1989 г. има опити за умаловажаване или дори пренебрегване на саможертвата на Васил и Сава Кокарешкови и тази на антифашистите като цяло чрез спестяване или изкривяване на фактите и различни спекулации, паметта на ятачетата все още се почит. В Белица ежегодно (на датата на убийството им) се провеждат чествания, като на паметника им се поднасят венци, а ученици от СОУ "СВ. Св. Кирил и Методии" рецитират стихотворения и пеят песни в тяхна чест.