Направо към съдържанието

Чернова:Българо-епирска война (1230)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българо-епирска война
Българо-византийски войни
Информация
МястоТракия, Македония, Епир, Тесалия
РезултатРешителна българска победа
  • Тракия, Македония и Албания са присъединени към българската държава
  • Сръбското кралство поема васална зависимост към България[1]
  • Българското царство се превръща в първа политическа и военна сила в целия Европейски югоизток[1]
Страни в конфликта
Второ българско царствоЕпирско деспотство
Подкрепа:
Сръбско кралство
Командири и лидери
Иван Асен IIТеодор Комнин
Жертви и загуби
неизвестнонеизвестно

Българо-епирската война от 1230 г. е военен конфликт между двете държави, който се дължи поради нарастващото българско влияние в Константинопол.

Българо-епирският съюз притеснява Латинската империя, която вероятно търси приятелство също с българската държава. Нарастващото влияние на българския цар в Константинопол кара Теодор Комнин да насочи внимането си срещу България. Известно е, че Теодор Комнин търси подкрепа и материална помощ от императора на Свещената Римска империя Фридрих II Хохенщауфен за предстоящата война с България.[2]

Епирският деспот Теодор Комнин предприема поход срещу България с целта да разгроми българската армия и да осигури пътя си към Константинопол. След като епирската армия достига до Адриянопол, тя променя курса си и се насочва покрай брега на река Марица към Пловдив. Когато ромейската армия преминава Стара планина при Трявна, към Тракия се спуска малобройна българска войска. Иван Асен II успява да мобилизира единствено търновски полкове, конни дружини на областните войводи, пешаци, които кефалиите успяват да съберат за кратко време, хиляда кумански наемници и други български доброволци.[1] Епирците отблъскват няколко български нападения и достигад до река Клокотница, завземат крепостта Трапезица и се разполагат на стан на широката поляна на левия бряг на реката. Георги Акрополит описва събитията по следващия начин:

Отвъд река Клокотница се издига плоско възвишение, на което стърчат няколко самотни дъба, разперили мощни вде още голи клони като ръце, протегнати към небето. По-нататък се редуват надиплени хълмове, увенчани с гъсти гори. Най пробуждащата за нов, плолетен живот земя владее мир и спокойствие. Пред очите на епирските стражи не се мярка нищо съмнително. Те не подозират, че в тъмните лесове вече ги дебнат възмездието и смъртта

На 9 март 1230 г. двете войски се сражават на същото място (Клокотница). Епирците претърпяват тежко поражение, Теодор Комнин е пленен заедно с фамилията си и най видните епирски боляри. Византийският писател, съвременник на събитието, Георги Акрополит пише следното:

Йоан Асен бил обаче настроен човеколюбиво спрямо пленената войска и пуснал на свобода повечето войници, предимно най простите, отпращайки ги по техните села и градове.[1]

Поход срещу епирските земи

[редактиране | редактиране на кода]

След битката при Клокотница българските войски командвани от Иван Асен II се насочват на юг към епирските владения, които са превзети без особена съпротива. Областите на Тракия, Македония и Албания са присъединени към българското царство. През същото време Епир, Тесалия и Сръбското кралство (което подкрепило ромеиската държава във войната) поемат васални отношения към България.[1]

  1. а б в г д Чолпанов, Борис. История на българите (военна история). София, Труд, 2007. ISBN 978-954-621-235-1. с. 156, 157, 159.
  2. Маркова, Анелия. Второто българско царство във война и мир. София, Българска история, 2022. ISBN 978-619-7688-01-6. с. 118.