Чернова:Битка при Месинопол (1334)
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
Битката при Месинопол е сражение между войските на българският войвода Момчил и обединените сили на ромеи и айдънски турци предвождани от Йоан Кантакузин по време на гражданската война във Византия (1341-1347) завършила с българска победа.
| Битка при Месинопол | |||
| Гражданска война във Византия (1341-1347) | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1344 г. | ||
| Място | Месинопол (дн. Гюмюрджина) | ||
| Резултат | Българска победа | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
След битката при Абдера, турците решили да се насочат срещу Момчил. Йоан Кантакузин, който се готвел за поход към Ираклея, се опитва да ги убеди да се опълчат срещу българския владетел едва след приготвения от него поход, но не постига успех. Тогава изпраща и своите сили срещу Момчиловото деспотство. Ето как самият Кантакузин разказал за последвалите събития:
А Момчил, който имаше боеспособна войска и не отстъпваше на никого от тогавашните [военачалници] по храброст и мъжество, събра хората си в градовете и крепостите и сам се приготви за сражение. Като видя, че персийската (турската-б. а.) и ромейската войска е по-силна, за да рискува срещу нея, реши в момента да кротува и да ги остани да плячкосват, а когато се завръщат, да ги нападне и ако може, да им навреди.[1]
Докато турците и ромеите разграбвали и опустошавали областта, Йоан Кантакузин пристигнал в Кумуцина и оттам, начело на малък отряд достигнал развалините на стария град Месина. Съгледвачите на Кантакузин съобщили че към тях се насочва неизвестна по произход войска. Скоро обаче се оказва че са силите на Момчил. Ромейската армия се строява в боен ред и започва да се оттегля към Кумица. Момчил не напада веднага, тъй като предполага че ромеите са устроили засада в развалините на Месина. След като ги отминали, бълтарският деспот нападнал стремително и разгромил голяма част от турско-ромейските сили а самият Кантакузин едва не загинал в боя. Остатакът от византийските сили заедно с Кантакузин отстъпили в Комотини.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Зафиров, Димитър, Александров, Емил. История на българите. София, Труд. ISBN 978-954-621-235-1. с. 174, 175.
- ↑ Зафиров, Димитър, Александров, Емил. История на българите. София, Труд. ISBN 978-954-621-235-1. с. 174, 175.