Чернова:Антоанета Петкова Славкова

Антоанета Петкова Славкова
	Антоанета Петкова Славкова
Роден	13.11.1948г. град Попово, Народна република България
Починал	31.03.2018г. село Иваняне, Столична община, Република България
Националност	българка

Антоанета Петкова Славкова е българска художничка в областта на декоративно-приложните изкуства, по-специално – художествената обработка на кожа.

Биография

Антоанета Славкова е родена на 13.11.1948г. в град Попово, област Търговище.
Там завършва основното си образование, след което учи в Художествената гимназия в град София. Печели конкурс и е приета за редовен студент в Унгарската художествена академия (Унгарско висше училище по приложни изкуства). През 1975г. защитава дипломна работа с отличие и похвала и се дипломира като художник по специалността „дизайн на облеклото (кожа)“ към Катедрата по текстил. В Унгария тя се запознава с художниците Флора Ремшей (Remsey Flóra), роднина на известния унгарски художник Remsey Jenő, и Арпад Молнар (Molnár Árpád). Свързва ги приятелство за цял живот. Занимава се инцидентно и със сценография, създавайки проекти за декори и костюми. Участва в любителски игрален филм – „Undorfi Gerzson mátkasága“.
Върнала се обратно в България, Антоанета Славкова се заселва в софийското село Иваняне и през 1975г. постъпва на работа по разпределение, отначало като технолог, а след това като художник в Отдел „Кожи“ на Централната експериментална моделна база (ЦЕМБ) към Творческия фонд на Съюза на българските художници. От 1977г. е водещ художник на Ателие „Кожи“ на Моделния център към Главната дирекция на Творческия фонд на Съюза на българските художници, който през 1978г. я изпраща като свой стипендиант на двугодишна следдипломна специализация по „Художествена обработка на кожи“ в Унгария. Завръща се през 1980г. и продължава работата си в Моделния център, където остава до 1990г.

В периода 1992-1996г., продължавайки художествената си дейност, заедно с майстора-кожар Стоичко Иванов работи към ТК „Тракиясувенир“ – София.

През 1999г. започва и преподавателска дейност в частно училище като учител по изобразително изкуство, която продължава повече от десет години.

Творчество

Творчеството на Антоанета Славкова се разгръща основно в областта на декоративно-приложните изкуства – художествена обработка на кожа. Ученичка е на известния български художник-кожар Никола Николов. Заедно с художниците Милан Делийски, Стилиан Сивов, Братан Мандев, Йорданка Бучинска, Наньо Танев, Бойко Андреев, Камен Райчев и Стела Георгиева е продължител и изразител на защитената и утвърдена от Никола Николов творческа линия в българското декоративно-приложно изкуство.
Автор е редица произведения от кожа, резултат от прилагането на различни творчески техники и концепции: големи и малки пана, чанти, аксесоари, художествено обработени предмети с художествено, утилитарно или церемониално приложение, картини (графика и живопис), някои от които с абстрактен характер, и др. Неимоверно впечатление върху нея и творчеството ù оставят красотата на природата, величието на българските планини, очарованието на старата българска архитектура и особено забравените и изоставени в отдалечени села и махали стари къщи.
В периода до 1990г. проектира и създава множество модели от кожа за производството на Комбината за приложни изкуства, за ДП „Възраждане“ – гр. Несебър, ПП „Здраве“ – гр. Со-фия, ДП „Камъшит“ – град Силистра. Създава авторски тиражи и малки серии на одобрени модели за Държавния съвет на Народна република България и Министерския съвет на Народна република България, Общинския народен съвет в град Благоевград, Общинския народен съвет в град Шумен, Общинския народен съвет в град Балчик. Участва в редица национални и международни изложби: „ОХИ – Естетизация на околната среда“ (1978г.), „І-ва национална изложба дизайн „Детският свят“ (1981г.), „ОХИ – Декоративно пластично из-куство“ в град София (1982г.), „ІІІ-та национална изложба на декоративно-приложните изкуства“ в град Ямбол (1983г.), „Национален конкурс за сувенири“ организиран от Комитета за култура в град София (1986г.), „ІV-то квадринале на декоративно-приложните изкуства“ в град Ерфурт (1986г.), „Национална представителна изложба“ в град Будапеща (1986г.), „ОХИ – Декоративно приложни изкуства“ в град Търговище (1987г.), Изложба-базар в град Хасково (1988г.).
В периода 1992-1996г. по време на сътрудничеството си с ТК „Тракиясувенир“ – София създава уникати, но и малки и по-големи серии от ръчно изработени произведения, най-вече чанти и аксесоари. Сътресенията през 90-те години на ХХ век и временно влошеното ѝ здраве за съжаление водят до край на сътрудничеството ù с предприятието. Продължава заниманията си с графика и живопис, но без да изоставя творбите от кожа. Голям брой нейни произведения - картини, образци на приложното изкуство, аксесоари, накити и аксесоари, се намират в колекции или в частни лица, както в България, така и в чужбина.
В периода между 2009г. и 2015г. Антоанета Славкова често посещава труднодостъпната махала Ливаге на село Батулия /община Своге/. Спокойствието на мястото, величието на планините и горите, детайлите на отделните камъчета, листа и цветя и спомените на забравените от стопаните си домове разпалват у нея допълнителен импулс на вдъхновение.
След 2010г. във връзка с планирана изложба (съвместна с Флора Ремшей) концентрира работата си в абстрактна живопис с нова за нея техника. В много от кожените си пана от този период включва и традиционни български мотиви, в това число от народните шевици и от украсата на старите книги. Тежко преживява удара от внезапното заболяване и последвалата смърт на Флора Ремшей през 2014г., която осуетява съвместните им начинания.
Взема и участие в организация на художници-приложници и занаятчии, а създадените от нея самостоятелно или съвместно с колеги произведения, аксесоари, накити и сувенири се радват на висок интерес.

Смърт и художествено наследство

През 2017г. се разболява тежко. Умира през 2018г. в дома си в село Иваняне /Столична община/.
По-голямата част от останалите след смъртта ù произведения и творчески архив, както и скици, проекти, модели и графики са дарени от наследниците ù на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в град Троян и се съхраняват във фондовете му. През 2021г. музеят представя живота и творчеството на Антоанета Славкова с голяма временна изложба под надслов „„С дъх на кожа“ – живот, посветен на изкуството“.

Източници

„Художествено обновление. Кожата, мозайката, металопластиката и накитите“, вестник „Народна култура“, бр. 48/26.11.1982г.;
„Пророци в своя дом. Художествената обработка на кожа – променя ли се жанровата схема на декоративните изкуства?“, вестник „Пулс“, бр. 7/14.02.1989г.;
Ангелов, В., и колектив, „Съвременни декоративно-приложни изкуства в България“, Издателство на БАН, 1989г.;
Василчина, В., и колектив, „120 години българско изкуство. Приложно, декоративно, монументално.“, София, 2014г.;
Авджиева, Е., „Дарението на семейство Русеви – интелигентен начин за съхранение на наследството“, Музейното списание, бр. 8/2021г., Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян, издател-ство „Фабер“, Велико Търново, 2021г.;
Илиева, В., „Осъществяването на една мечта – изложба на художничката приложник Антоанета Славкова в Музея на занаятите – Троян“, год. IX/9, Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян, издателство „Фабер“, Велико Търново, 2022г.

Външни препратки