Червено седефче (песен)
| Червено седефче | |
| на Володимир Ивасюк | |
|---|---|
| Други имена | Червона рута (име на украински) |
| Издаденa | 1970 г. |
| Създаденa | 1968 г. |
| Стил | Бийт, Поп |
| Музикален издател | Мелодия |
| Композитор | Володимир Ивасюк |
| Език | украински |
| Изпълнители | Володимир Ивасюк, Васил Зинкевич, Назарий Яремчук, Ярослав Евдокимов, Тото Кутуньо, Вахтанг Кикабидзе |
Червено седефче (на украински: Червона рута) е популярна украинска песен, написана от Володимир Ивасюк през 1968 г. и изпълнявана от много певци. Тъй като правата върху авторството на песента никога не са търсени и поради широката си популярност е считана за украинска народна песен. Песента е кръстена на митологично цвете – червено седефче, което, ако бъде намерено, докато цъфти, от младо момиче, носи щастие в любовта.
История
[редактиране | редактиране на кода]Като младеж, Ивасюк попада в библиотеката на баща си на стихосбирка, публикувана през 1906 г., редактирана от Володимир Хнатюк. Едно от стихотворенията съдържа следните редове:
- О, отишла, каза майката на Хилтай,
- Събрала отвара, за да ме омае,
- Събрала червено седефче за три отвара,
- Защото искаше да ме омае, мен сиротникът.
Ивасюк остава озадачен от споменаването на червено седефче, тъй като цветето цъфти в жълт цвят. Ивасюк написва текста на песента вероятно през 1968 година, докато учи в Медицинския институт в Чернивци.
Според друга версия, през 1969 г. Ивасюк посещава Етнографския мемориален музей „Володимир Хнатюк“ в с. Велеснив, където се натъква на фолклорни материали на Хнатюк. Според тази версия, Ивасюк използва материалите за да напише песента „Червено седефче“. По-късно, докато пътува из планинските хуцулски села, Иванюк открива други версии на коломийки за червеното седефче и записва легендата за мистериозната отвара, която се появява в народните приказки като символ на вечната и чиста любов.
На 13 септември 1970 г. в живото предаване на телевизионната програма „Камертон на доброто настроение“ на Театралния площад в Чернивци се състои премиерата на песента, в изпълнение на дует, състоящ се от самия автор и Олена Кузнецова.
На песента е кръстен първият украински музикален филм „Червено седефче“. Във филма песента се изпълнява от Васил Зинкевич.
През 1971 г. „Червено седефче“ е сред двадесетте победители в първата съветска „Песен на годината“. На сцената на Останкино песента изпълняват Назарий Яремчук, Васил Зинкевич и Володимир Ивасюк. Така песента добива популярност в много държави в Източна Европа.[1]
Легенда за червеното седефче
[редактиране | редактиране на кода]
Червеното седефче се свързва с украинския празник Иван Купала. Според легендите в Карпатите расте лечебно растение с червен цвят, което може да се използва за омайване на любим човек. Смята се, че момичето, което го намери и откъсне, ще бъде щастливо в любовта. В Хуцулия и Буковина съществува народен обичай сред местната младеж за качване в планината след разтапянето на снега. В този период от годината (месец май – юни) в планините цъфти карпатският рододендрон, чиито розови цветове служат като основа за множество романтични легенди.[2] Тъй като карпатският рододендрон не се среща естествено в равнините, както и предвид неговите лечебни свойства и красота, той често е представян като чудотворно и магическо растение.
Други предположение за това кое истинско растение съответства на червеното седефче включват цветя от род Седефчеви.[3] Жълтият рододендрон (Rhododendron luteum), който понякога цъфти в червено, е част от тези теории за произхода на легендите.[4]
Текст
[редактиране | редактиране на кода]
Ти признайся мені, |
Ти признай си ми |
Известни изпълнения
[редактиране | редактиране на кода]Сред най-известните изпълнения на песента са тези на: Володимир Ивасюк, Васил Зинкевич, Назарий Яремчук, Ярослав Евдокимов, Тото Кутуньо, Вахтанг Кикабидзе и други.
Флашмоб за 50-годишнината на песента
[редактиране | редактиране на кода]На 20 май 2020 г. в Украйна стартира флашмоб за 50-годишнината от създаването на песента под хаштаг #Chervonaruta50challenge. Инициатор на флашмоба е ръководителят на женския хор „Соломия“ към Виницкия педагогически колеж Назарий Давидовски.[6][7][8]
Интересни факти
[редактиране | редактиране на кода]- Песента „Червено седефче“ стана любима на украинските футболни фенове. Изпълнява се преди и по време на футболни срещи на националния отбор на Украйна. Първоначално песента е неофициален символ, а през 2018 г. става официалната песен на националния отбор.[9]
- Повече от 5 200 изпълнители пеят едновременно песента „Червено седефче“ на централния площад в Северодонецк. Рекордът е поставен в рамките на фестивала „Ти си единственият“ на 23 август 2021 г. в 21:30 часа.[10][11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 1971: „Червона рута“ стає переможцем першої радянської „Пісні року“/Історична правда. Відео. 2014-03-05 // Посетен на 2014-03-05. (на украински)
- ↑ Бровко Володимир. Міф про червону руту // Архивиран от оригинала на 2014-03-06. Посетен на 2014-03-05. (на украински)
- ↑ Міф про червону руту // Архивиран от оригинала на 2011-08-06. Посетен на 2008-09-18. (на украински)
- ↑ Квіти і трави Карпат // Архивиран от оригинала на 2012-05-07. Посетен на 2008-09-18. (на украински)
- ↑ Червона Рута (Chervona Ruta) (Bulgarian translation) // 2022-12-11. Посетен на 2023-03-31.
- ↑ У Вінниці зініціювали флешмоб #Червонарута50challenge і закликали до участі артистів з України та світу // Газета „День“. Посетен на 2020-05-21. (на украински)
- ↑ „Червона рута“ об’єднала українців у всьому світі: артисти запустили флешмоб до ювілею пісні // Посетен на 2020-05-21. (на украински)
- ↑ Вінницькі активісти запустили флешмоб до 50-річчя пісні „Червона рута“ (відео) // Посетен на 2020-05-21. (на украински)
- ↑ Пісня „Червона рута“ стане візиткою збірної України на старті Ліги націй УЄФА // Посетен на 2021-06-30. (на украински)
- ↑ На Луганщині встановили всеукраїнський рекорд з одночасного виконання пісні „Червона рута“ // Новинарня, 2021-08-25. (на украински)
- ↑ У Сєвєродонецьку встановили всеукраїнський рекорд з виконання пісні „Червона рута“ // Укрінформ, 2021-08-27. (на украински)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Сестра Владимира Ивасюка Оксана: „Червону руту“ Володя написал в 1 восемнадцать лет Архив на оригинала от 2017-01-23 в Wayback Machine. // Факти. — 2017 г. - №7 (4682) (19 януари). — с. 1, 9.
Връзки
[редактиране | редактиране на кода]- Информация за песента на pisni.org.ua Архив на оригинала от 2008-07-27 в Wayback Machine.
- Страници с памет на Володимир Ивасюк Архив на оригинала от 2007-02-22 в Wayback Machine.
- Кому Володимир Івасюк присвятив „Червону руту“? Архив на оригинала от 2016-04-01 в Wayback Machine.
- Ноти „Червона рута“ з фортепіанним супроводом Архив на оригинала от 2015-07-02 в Wayback Machine., ournotes.in.ua
- Текст, акорди, історія створення Архив на оригинала от 2008-05-13 в Wayback Machine., pisni.org.ua
- ЧЕРВОНА РУТА (ЧЕРЛЕНА РУТА) — слова, ноти, відео Архив на оригинала от 2010-02-10 в Wayback Machine.
- Пісні „Червона рута“ виповнюється 45 років Архив на оригинала от 2015-09-13 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Червона рута (пісня)“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
