Чайот (род)
Чайот | ||||||||||||||||||||
Чайот (S. edule) | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
P.Browne, 1756 | ||||||||||||||||||||
Чайот в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Чайот (Sechium) е род тропически растения от семейство Тиквови. Основен представител на рода е чайотът (Sechium edule)[1].
Името „чайот“ е испанско произношение на думата „хицайотли“ от езика науатъл.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Според описанието на Рафаел Сааде[2], до 1978 г. е считано, че родът се състои само от един вид – чайот. Видът е разпознат от Патрик Брауни през 1756 г., класифициран по едно и също време през 1763 г. от Николаус фон Яквин като Sicyos edulus и от Мишел Адансон като Chocho edulus, и едва през 1800 г. Олуф Сварц го причислява към днешния род Sechium.
Според последната приета класификация (Jeffrey, 1990) родът е групиран в родовия подвид Sicyinae на родовия вид Sicyeae, заедно с родовете Microsechium, Parasicyos, Sechiopsis, Sicyosperma и Sicyos.
Видове
[редактиране | редактиране на кода]В първото описание на сем. Тиквови (Cogniaux, 1881) видът S. edule е считан за единствен в рода. Един век по-късно (Jeffrey, 1978) добавя към рода няколко мексикански и централноамерикански вида, по-рано причислявани от други автори към родове Cyclanthera, Ahzolia, Frantzia, Microsechium и Polakowskia.
Разделя се на две секции според разликите в морфологията на цветните нектарни органи и на тичинките:
- секция Sechium (включва Polakowskia)
- S. chinantlense Lira & Chiang
- S. compositum (J.D. Smith) C. Jeffrey, синоним Ahzolia composita
- S. edule (Jacq.) Swartz, (обикновен) чайот
- S. hintonii (P.G. Wilson) C. Jeffrey
- S. tacaco (Pittier) C. Jeffrey, синоним P. tacaco – такако, единственият друг култивиран вид
- S. talamancense (Wunderlin) C. Jeffrey, синоним P. talamancense
- секция Frantzia
- S. panamense (Wunderlin) Lira & Chiang, синоним F. panamense
- S. pittieri (Cogn.) C. Jeffrey, синоним F. pittieri
- S. venosum (L.D. Gómez) Lira & Chiang, синоним F. venosa
- S. villosum (Wunderlin) C. Jeffrey, синоним F. villosa
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Основният представител на рода, култивираната форма ядлив чайот (S. edule edule), е разпространен в тропическите и субтропически райони на света:
- из Латинска Америка – основни производители са Коста Рика, Мексико и Бразилия, но в по-малки количества се отглежда и в повечето други страни;
- в Южна Азия – Индия, Китай, Непал, Тайван;
- в Африка – на Реюнион;
- в Европа – Италия и бившата Югославия;
- в Океания – Папуа-Нова Гвинея.
Другият култивиран вид, такакото (S. tacaco), се отглежда само в Коста Рика.
Дивите видове са разпространени в различни региони на Централна Америка[3]:
- S. chinantlense – в северните части на мексиканския щат Оаксака, край границата с щата Веракруз;
- S. compositum – в южните части на мексиканския щат Чиапас и в гватемалския департамент Сан Маркос;
- S. edule sylvestre – в западната част на Веракруз и в Оаксака;
- S. hintonii – в северните части на мексиканския щат Гереро и в западните на щата Халиско;
- S. panamense – в панамската провинция Чирики, в подножието на вулкана Бару;
- S. pittieri – по цялата територия на Коста Рика и западните части на Панама, но има находище и в никарагуанския департамент Рио Сан Хуан;
- S. talamancense – в централната част на Коста Рика, при събирането на границите на провинциите Картаго, Лимон, Пунтаренас и Сан Хосе
- S. venosum – в северозападните части на Панама, край границата с Коста Рика на брега на Карибско море;
- S. villosum – в южните части на костариканската провинция Алахуела.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw. Архив на оригинала от 2009-02-25 в Wayback Machine. Promoting the conservation and use of underutilized and neglected crops. 8. Institute of Plant Genetics and Crop Plant Research, Gatersleben/International Plant Genetic Resources Institute, Rome, Italy. ISBN 92-9043-298-5
- ↑ Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw. Архив на оригинала от 2009-02-25 в Wayback Machine. Promoting the conservation and use of underutilized and neglected crops. 8. Institute of Plant Genetics and Crop Plant Research, Gatersleben/International Plant Genetic Resources Institute, Rome, Italy. ISBN 92-9043-298-5 стр. 8, 2. Taxonomy and names of the species
- ↑ Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw. Архив на оригинала от 2009-02-25 в Wayback Machine. Promoting the conservation and use of underutilized and neglected crops. 8. Institute of Plant Genetics and Crop Plant Research, Gatersleben/International Plant Genetic Resources Institute, Rome, Italy. ISBN 92-9043-298-5. Фиг.1 на стр. 11 и фиг.2 на стр. 12
|