Чавдар Кюранов
Чавдар Кюранов | |
български социолог и политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Социология |
Работил в | Българска академия на науките |
Политика | |
Партия | БСП |
Депутат | |
VII ВНС XXXVI НС XXXVII НС XXXVIII НС | |
Семейство | |
Съпруга | Искра Панова |
Деца | Деян Кюранов[1] |
Чавдар Йорданов Кюранов е български социолог и политик, член на Българската социалистическа партия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 16 май 1921 г. в София. Завършва право в Софийския университет.
Научна кариера
[редактиране | редактиране на кода]От 1956 до 1965 г. е научен сътрудник в Икономическия институт при Българската академия на науките. След това постъпва на работа в Института по социология, а от 1971 до 1988 г. ръководи секция „Социология на труда“. Междувременно чете лекции по социология на труда в Софийския университет. Кюранов е професор, доктор на философските науки. Бил е заместник-председател на Международния съвет по социални науки към ЮНЕСКО.
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]Кюранов е член на БКП от 1948 г. Представител на България в Икономическата комисия на Европа към ООН в Женева (1965 – 1971), старши съветник в Съвета по човешки ресурси към Държавния съвет на НРБ (1971 – 1982). През 1988 г. е изключен от БКП, но на следващата година членството му е възстановено. Член на Висшия съвет на БСП (1990 – 1998) и председател на Обединението за социална демокрация в БСП, заместник-председател на БСП (1990 – 1991).
Кюранов е един от основателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (3 ноември 1988) и противник на включването на тази организация в СДС. Участва в работата на Кръглата маса – на първото консултативно и на подготвителното заседание е в делегацията на СДС, но след това напуска Клуба.
Депутат от Варна в VII велико народно събрание и заместник-председател на Комисията по демографските проблеми в този парламент. Депутат от Бургас в XXXVI, XXXVII и XXXVIII народни събрания.
Кандидат за президент от БСП на първите избори за държавен глава през 1990 г.
В края на 2003 г. Общинският съвет на БСП в Бургас иска изключването му от партията заедно с Нешка Робева, Иван Гранитски и Любомир Коларов, тъй като подкрепили на местните избори не кандидат-кмета на БСП, а дотогавашния кмет Йоан Костадинов.[2]
Умира на 23 март 2004 г.[2][3][4]
Избрана библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Списъкът подлежи на допълване.
- Социални класи и социална стратификация. София: Наука и изкуство, 1977
- Човешките общности: Очерци по социология на социалните общности. София: Наука и изкуство, 1982
- (в съавторство) Днешното българско семейство. София: Наука и изкуство, 1987
- Ръчният труд. София: БАН, 1988
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Деян Кюранов“, Omda.bg.
- ↑ а б „Почина левият дисидент Чавдар Кюранов“, vesti.bg, 23 март 2004 г.
- ↑ „Почина проф. Чавдар Кюранов“[неработеща препратка], в-к „Сега“, 24 март 2004 г.
- ↑ „Почина левият дисидент Чавдар Кюранов“, в-к „Дневник“, 23 март 2004 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Научна литература, свързана с Чавдар Кюранов, в Google Наука
- От и за Чавдар Кюранов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Андрей Райчев, „Памет за Чавдар Кюранов“[неработеща препратка], в-к „Сега“, 24 март 2004
- Петко Симеонов, „In memoriam Чавдар Кюранов“, в-к „Култура“, бр. 15 (2582), 2 април 2004
- Андрей Бунджулов, „Прощални думи за Чавдар Кюранов, нежната революция и смисъла на живота“, в-к „Култура“, бр. 15 (2582), 2 април 2004
- Интервюта
- „Чавдар Кюранов: Силна може да бъде само демократичната власт“, интервю на Станка Тошева, в-к „Дневник“, 14 ноември 1994
- „Чавдар Кюранов: Не може да си ту за, ту против НАТО“[неработеща препратка], интервю на Йоана Гъндовска, в-к „Сега“, 24 март 2000
|