Цоньо Паяков
| Цоньо Паяков | |
| български индустриалец | |
| Роден | Цоньо Станчов Паяков
1858 г.
|
|---|---|
| Починал | 16 септември 1924 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Георги Паяков |
| Други роднини | Лазар Паяков (братовчед(ка)) |
Цоньо Станчов Паяков е български индустриалец.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1858 г. в Габрово. Баща му е търговецът Станчо Паяков, а негови братя са Георги Паяков – лекар и психиатър и Лазар Паяков – финансист и политик. През 1882 г. завършва Висшето търговско училище в Петербург, Руската империя. Построява конопенотекстилна фабрика в София през 1891 г., а през 1903 г. става съдружник на Иван Въжаров и преустрояват работилницата му за въжета и въжени изделия във фабрика. Получават държавна концесия за производство на въжарски стоки и тъкани от коноп и юта в Западна България.[1] Фабриката първоначално е с основен капитал 50 000 лева и с 15 работници. През 1912 г. е с основен капитал 200 000 лева и 150 работници. Общата двигателна сила е 125 конски сили.[2] Акционер е в банка „Гирдап“, застрахователното дружество „Балкан“ и др. През 1903 – 1923 е член на управителния съвет на Съюза на индустриалците, а от 1913 до 1920 г. негов председател. Умира на 16 септември 1924 г. в София.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3343.
- ↑ Български индустриално-занаятчийски албум (1926 – 1927)
