Цокъл
Цокъл (на латински: soccŭlus; на италиански: zoccolo) се нарича долната част на здание, съоръжение, паметник, колона, пиедестал, скулптура и други подобни конструкции, лежащи върху фундамент, която обикновено е леко изпъкнала.[1]
Една от конструктивните функции на цокъла е да изравнява фундамента на една и съща височина.[2]
Обикновено при по-обемни конструкции се изработва от дялан камък с висока устойчивост на натиск – предимно гранит.
Цокълът на сграда в днешно време се изгражда директно върху фундамента, докто в миналото той е представлявал каменен паралелепипед, стъпил непосредствено върху земята.[3] Височината му може да зависи от наличието или липсата на изба (маза) или сутеренен етаж (цокълен етаж). Цокълите се класифицират на потъващи, изпъкнали и изравнени (разположени в една равнина със стената).[4]
При колоните, цилиндричната основа, върху която стои колоната, се нарича цокъл (или основа) и се използва като синоним на пиедестал.
Думата цокъл може да се употребява и като синоним на фриз и корниз, когато се отнася до декоративна ивица в долната част на външна стена.
Цокълът може да бъде декоративно облицован (т. е. покрит с камък, дървесина, мозайка, плочки, мрамор, рогозка и др.) или изрисуван с фрески.[1] В интериорната живопис на Помпей, например, цокълът е най-ниската зона на един стенопис.[5]
_-_BEIC_6354257_Diagram_MH.jpg)
В областта на археологията този термин се отнася за основа на стена, често направена от камък, която поддържа горната част на стената, която е направена от друг материал – често от кирпич. Това е типична строителна практика в Древна Гърция, в резултат на която често от древните сгради днес са се запазили само долните им каменни части, както е в град Олинт.[6] Много ранен пример за използването на цокъл е двуетажната Къща на плочките в археологическия обект Лерна на гръцкия полуостров Пелопонес, датирана от ранния Еладски период преди 4000 г., изградена от керпич върху каменен цокъл, с широка употреба на дърво и глина за подовете, както и щукатура за стените.
Виж също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. Цокъл // Речник на българския език. Посетен на 2023-05-29. (на български)
- ↑ Real Academia Española. zócalo // Diccionario de la lengua española. 2018. Посетен на 2023-05-29.
- ↑ Tello, Francisco José León, Sanz, María M. Virginia Sanz. Estética y teoría de la arquitectura en los tratados Españoles del siglo XVIII. Madrid, Consejo Superior de Investigaciones Científicas, 1994. ISBN 9788400073893. pág. 123. (на испански)
- ↑ В И Узун Ю Ф Боданов. Энциклопедия дома и семьи. – Olma Media Group, 2002. – С. 656. – 670 с. – ISBN 9785224033485.
- ↑ Clarke, John R., The Houses of Roman Italy, 100 B.C.-A.D. 250, Ritual, Space, and Decoration, University of California Press, 1991.
- ↑ Maher, Matthew P, The Fortifications of Arkadian City States in the Classical and Hellenistic Periods, p. 36, 2017, Oxford University Press, ISBN 0191090204, 9780191090202, google books (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zócalo (arquitectura) и страницата „Цоколь“ в Уикипедия на испански и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Socle (architecture) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |