Цоко Коев

Цоко Коев
	Цоко Коев
български офицер
Звание	Полковник
Години на служба	1908 – 1933
Служи на	България
Род войски	Пехота
Военно формирование	34-ти пехотен полк; 36-и пехотен полк; 2-ри пехотен полк
Командвания	18-а пехотна дружина
Битки/войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	22 ноември 1885 г. Ловеч, България
Дата и място на смърт	неизв.

Цоко Стоянов Коев е български военен деец, полковник, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), командир на 18^-и пехотен етърски полк (1923).

Биография

Цоко Коев е роден на 22 ноември 1885 г. в Ловеч. През 1908 г. завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 28^-и випуск и на 17 февруари е произведен в чин подпоручик. След производството е назначен на служба в 34^-ти пехотен троянски полк. На 19 февруари 1911 г. е произведен в чин поручик, на 18 май 1914 в чин капитан и през 1918 в чин майор.

Коев служи в 36^-и пехотен козлодуйски полк, Школата за запасни офицери и втора пехотна дружина. От 1920 година е командир на дружина от 2^-ри пехотен искърски полк, след което е началник на Разградското окръжие. През 1922 година е назначен за началник на Ловешкото окръжие, а на 30 януари 1923 е произведен в чин подполковник.

С доклад от 2 май 1923 г. и царска заповед от 9 май е назначен за командир на 18^-а пехотна етърска дружина, на която служба е от 18 май до 20 август 1923 г. (след Деветоюнския преврат). От 1927 г. е командир на втори пехотен искърски полк.^[1] На 26 март 1931 година е произведен в чин полковник и на 21 юли 1933 година е уволнен от служба.

↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 109.

Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“, стр. 166