Направо към съдържанието

Централноамерикански тапир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Централноамерикански тапир
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Нечифтокопитни (Perissodactyla)
семейство:Тапирови (Tapiridae)
род:Тапири (Tapirus)
вид:Централноамерикански тапир (T. bairdii)
Научно наименование
Gill, 1865
Разпространение
Централноамерикански тапир в Общомедия
[ редактиране ]

Централноамериканският тапир (Tapirus bairdii) е един от най-едрите видове от род тапири. Това е единственият вид тапир, обитаващ Централна Америка. Другите 3 вида се срещат само в Южна Америка (2 вида) и Югоизточна Азия (1 вид – Малайски тапир). Някои зоолози смятат, че този тапир е най-едрият от целия род и по своите размери надминава планинският тапир. Повечето обаче са на мнение, че това е вторият най-голям вид тапир след планинският от Андите.

Централноамериканският тапир обитава тропическите гори на Централна Америка. Среща се в Гватемала, Хондурас, Белиз, Никарагуа, Коста Рика, Панама, западното крайбрежие на Колумбия, Еквадор и най-югоизточната част на Мексико. В една от централноамериканските страни Ел Салвадор този вид е изчезнал. Обитава райони в низините и планинските райони до 3200 метра надм. височина.

Физическа характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Възрастните централноамерикански тапири са огромни животни. Дължината на тялото е над 2,7 метра, а теглото 400 – 480 кг. Това е вторият най-едър вид от род тапири след планинският тапир.

Тъмният цвят на кожата е камофлаж. В тропическите гори, поради високите дървета и голямото количество лиани на високите етажи на гората на земята не е особено светло. Поради тъмната си кожа тапира остава труднозабележим не само заради сенките, а и заради дърветата. Кожата му нападобява цвета на кората на повечето дървета в джунглата и двете неща в комбинация правят това животно трудно откриваемо за основния му враг – ягуарът.

Кожата на централноамериканския тапир е особено ценна и затова той често бива преследван от бракониери.

Централноамерикански тапир от Белиз

Наименования и култове

[редактиране | редактиране на кода]

Освен традиционното наименование централноамерикански тапир, обусловено от географска гледна точка, този вид има и други наименования. Едно от често срещаните е Тапир на Беърд, по името на американският натуралист У. М. Беърд, който проучва тези животни по време на експедицията си в Белиз, Гватемала и южно Мексико през 1843 г.

Освен това вида има множество различни наименования на различните индиански езици в Централна Америка. Маите го наричат „Цемен“ или „Нигуанкан“, което в превод означава „гигант от гората“.

В някои страни това животно се радва на почит. Така например в Белиз тапирът е национално животно.

Централноамериканският тапир е сред животните в Световната червена книга на защитените видове. През последните години ареалът на това животно постоянно се свива поради нарастването на населението и последвалото изсичане на горите за земеделски нужди. Като цяло популацията на вида е доста ниска. От 1973 г. този вид вече не се среща в Ел Салвадор, една от страните в Централна Америка. В останалите страни от региона все още се срещат централноамерикански тапири. Напоследък добър напредък имат някои природозащитни компании, но дейността им среща някои затруднения.