Централен универсален магазин
| Централен универсален магазин | |
 ЦУМ през нощта | |
  Местоположение в София | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | търговско-развлекателен и офисен комплекс |
| Местоположение | София, България |
| Откриване | 1955 г. |
| Собственик | Георги Гергов |
| Архитект | арх. Димитър Писинов |
| Етажи | 6 етажа (търговска площ) 3 етажа (офисна част) |
| Площ | 20 570 m² |
| Уебсайт | www.tzum.bg |
| Централен универсален магазин в Общомедия | |
Централният универсален магазин, известен със съкращението си ЦУМ, е голям универсален магазин в София, България. Намира се на булевардите „Княз Александър Дондуков“ и „Княгиня Мария Луиза“ в идеалния център на столицата. Представлява самостоятелна компания с име „Централен универсален магазин“ АД.
Сградата е проектирана през 1956 г. от арх. Димитър Дионисиев Писинов[1]. Главен проектант на комплекса, формиран от сградите на ЦУМ и на Министерството на тежката промишленост (днес на Министерския съвет), е арх. Коста Николов. Сградата на ЦУМ е завършена и открита в 1957 г. Общо 9-те етажа в сградата включват универсален магазин и канторска част. Дълго време е най-големият търговски център на Балканския полуостров. В него са монтирани първите ескалатори в България.
ЦУМ има търговска площ от 19 000 m², разделена на 6 етажа, както и офисна част с площ от над 11 000 m² на 3 етажа. Основно е реконструиран през 1986 г. под ръководството на арх. Атанас Николов. След приватизацията на обекта завършва проект за обновяване и реконструкция на ЦУМ през 2001 г. който е осъществен от „Главболгарстрой“ под ръководството и наблюдението на британски екип.
Знакова сграда
[редактиране | редактиране на кода]Градоустройствено комплексът „ЦУМ – Министерство на тежката промишленост“ (днешната сграда на Министерския съвет, арх. Коста Николов, завършен през 1956 г.) формира северна страна на т.нар. „Ларго“ [2] – построеният на мястото на унищожения от англо-американските бомбардировки 1943 – 1944 г. център на столицата, издържан по съветски модел в едромащабен сталинистки стил. Строен в 1949 – 1956 г. по одобрения в 1951 г. градоустройствен проект на архитектите Петър Ташев и Пантелей Греков[3]. Той включва още – на изток фокусът на композицията – сградата на Партийния дом (днес ползван от Народното събрание, арх. Пецо Златев, арх. Борис Шангов, интерьори арх. Димитър Цолов, завършена в 1954 г.[4]) предварително допълнена с мавзолея на Георги Димитров (арх. Георги Овчаров, арх. Рачо Рибаров, арх.Иван Данчов, завършен 1949 г. и взривен през 1999 г.). От южната страна е комплекса: Министерство на електрификацията (после Държавен съвет до 1989 г., днес е Президентство – арх. Иван Данчов, завършен 1954 г.) – Хотел „Балкан“ (днес х-л „София Балкан Палас“ – арх. Димитър Цолов, завършен 1956 г.) и 7 етажната жилищна сграда с магазини „Детмаг“ [5] на бул. Стамболийски (днес ул. „Съборна“ №4, – арх. Георги Стойчев, открита на 7 ноември 1953 г.[6]). Предвиденият от западната страна 14 етажен колос на Дома на съветите не е реализиран изобщо, много по-късно там е сложен единствено паметникът на Ленин, трябвало да е пред сградата на непостроения Дом на съветите. На мястото на този паметник от 28 декември 2000 г. се издига статуята на София, дело на сулптура Георги Чапкънов и арх. Станислав Константинов[7][8].
Вградени кости
[редактиране | редактиране на кода]След приватизацията на сградата, приета доста нееднозначно от обществото и породила най-различни съмнения в пресата, се появява историята, че през войната в началото на 1940-те години синът на арх. Николов, студент в Германия, увлечен от левичарски идеи, след тормоз от полицията е убит от Гестапо, а трупът му следва да бъде изгорен. Арх. Николов успява с всичките си връзки да прибере останките на сина си в България. Запазва пръст от ръката на трагично загиналия си син и един от малкото оцелели кичури коса, като се зарича някой ден да посвети на младежа най-великото си произведение. В следващите години арх. Николов е сломен и почти неспособен да работи. Едва в средата на 1950-те години се връща към чертожната дъска с мегапроекта за центъра на София, по който работи Министерството на тежката промишленост (за днешната сграда на Министерския съвет в общ комплекс с ЦУМ). Именно там той решава да вгради останките на сина си. При реновирането на приватизирания Централен универсален магазин през лятото на 2001 г. екип от британски инженери открива зловещата находка в основите на сградата, поставена в тенекиена кутия откъм източния вход на сградата. Строителите решават да не местят останките на убитото момче и нареждат ремонтът да продължи около тях, без да ги засягат[9].
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Любинка Стоилова, Градоустройствени планове на София, сборник „Културно-историческо наследство на София“, т. 5, С 2010 г., стр. 230
- ↑ Премиери и заседават върху... Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine., в-к Преса, 13 ноември 2013 г.
- ↑ Хотел Шератон, доклад, ВСУ Любен Каравелов
- ↑ Дългите колизии за бившия Партиен дом, в-к Строител, 20.02.2012
- ↑ Бившият Детмаг на „Съборна“ търси поредния си собственик
- ↑ проф. д-р арх. Георги Стойчев на 85 години, в-к Арх и Арт, 2005, архив на оригинала от 2 април 2015, https://web.archive.org/web/20150402172226/http://www.reocities.com/arh_art/frm-s.html, посетен на 3 март 2015
- ↑ Символът на столицата – статуята „София“ е изваяна от бронз, месинг и мед и е висока 8 м. Пилонът, на който тя е монтирана, е с височина 16 м. „София“ е сглобена само за 2 дни от 26 до 28 декември. 188 хил. долара отпусна общината за изливането ѝ. Фигурата тежи около 5 т, като е съставена от 140 парчета. Vesti.bg, Новини Охраняват денонощно „София“ от крадци на цветни метали]
- ↑ Символът на София на косъм от падане, архив на оригинала от 2 април 2015, https://web.archive.org/web/20150402100555/http://adv.novinar.net/news/simvolat-na-sofiia-na-kosam-ot-padane_MTE4OzI=.html, посетен на 3 март 2015
- ↑ Кости на убито момче крепят ЦУМ, архив на оригинала от 2 април 2015, https://web.archive.org/web/20150402143519/http://www.vsekiden.com/150079, посетен на 3 март 2015
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Централен универсален магазин – официален уебсайт
- 55 години от откриването в София на Централния универсален магазин
- Първите християни са кръщавани под Партийния дом
| ||||||||||||||