Хърбърт Спенсър
| Хърбърт Спенсър Herbert Spencer | |
| английски философ, биолог, социолог и политически теоретик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 8 декември 1903 г.
Брайтън, Великобритания |
| Погребан | Великобритания |
| Религия | агностицизъм |
| Философия | |
| Школа | Еволюционизъм, позитивизъм, класически либерализъм |
| Идеи | Социален дарвинизъм, оцеляване на най-приспособените |
| Семейство | |
| Съпруга | няма |
| Подпис |  |
| Хърбърт Спенсър в Общомедия | |
Хърбърт Спенсър (на английски: Herbert Spencer) (27 април 1820 – 8 декември 1903) е английски философ, известен политически теоретик на класическия либерализъм и социологически теоретик от Викторианската епоха.
Спенсър развива всеобхватна концепция за еволюцията като прогресивно развитие на физическия свят, биологичните организми, човешкия интелект, култура и общество. Бидейки многостранно развит, Спенсър дава своя принос в широк спектър от теми от различни области – етика, религия, политика, философия, биология, социология и психология. Имал е огромно влияние в английската академия по време на неговата работа и писане. През 1902 е номиниран за Нобелова награда по литература. [1]
Спенсър е широко известен като автор на фразата „оцеляване на най-приспособения“, изказана в Принципи на биологията (1864) след прочитане Произход на видовете на Чарлз Дарвин. [2] Терминът има отношение към „естествения отбор“.
Политически възгледи
[редактиране | редактиране на кода]Възгледите на Спенсър циркулират през 21 век заради политическите теории и забележителни атаки върху реформистките течения от края на 19 век. Той е смятан за предшественик на либертарианците и философските анархисти. Спенсър твърди, че държавата не е институция от съществено значение и че ще отпадне когато доброволната организация на пазара замени принудителните и насилнически аспекти на държавата. [3]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Education (1861)
- System of Synthetic Philosophy, в 10 тома
- First Principles (1862)
- Principles of Biology (1864, 1867; revised and enlarged: 1898), в 2 тома
- Volume I – Part I: The Data of Biology; Part II: The Inductions of Biology; Part III: The Evolution of Life; Appendices
- Volume II – Part IV: Morphological Development; Part V: Physiological Development; Part VI: Laws of Multiplication; Appendices
- Principles of Psychology (1870, 1880), в 2 тома
- Volume I – Part I: The Data of Psychology; Part II: The Inductions of Psychology; Part III: General Synthesis; Part IV: Special Synthesis; Part V: Physical Synthesis; Appendix
- Volume II – Part VI: Special Analysis; Part VII: General Analysis; Part VIII: Congruities; Part IX: Corollaries
- Principles of Sociology, в 3 тома
- Volume I (1874 – 75; enlarged 1876, 1885) – Part I: Data of Sociology; Part II: Inductions of Sociology; Part III: Domestic Institutions
- Volume II – Part IV: Ceremonial Institutions (1879); Part V: Political Institutions (1882); Part VI [published here in some editions]: Ecclesiastical Institutions (1885)
- Volume III – Part VI [published here in some editions]: Ecclesiastical Institutions (1885); Part VII: Professional Institutions (1896); Part VIII: Industrial Institutions (1896); References
- Principles of Ethics, в 2 тома
- Volume I – Part I: The Data of Ethics (1879); Part II: The Inductions of Ethics (1892); Part III: The Ethics of Individual Life (1892); References
- Volume II – Part IV: The Ethics of Social Life: Justice (1891); Part V: The Ethics of Social Life: Negative Beneficence (1892); Part VI: The Ethics of Social Life: Positive Beneficence (1892); Appendices
- The Study of Sociology (1873, 1896) Архив на оригинала от 2012-05-15 в Wayback Machine.
- An Autobiography Архив на оригинала от 2011-02-27 в Wayback Machine. (1904), в 2 тома
- на български език
- Какво нещо е обществото. част от Основания на социологията, 1896 (като Херберт Спенсер)
- Общественна статика. Право върху земята, Изд. на сп. Ново слово, Печатница на Либералния клуб, 1903 (като Херберт Спенсер)
- Увод към изучванието на социалната наука. Изд. Съвременни знания, 1906 (като Херберт Спенсер)
- Човекът срещу държавата. Изд. Захарий Стоянов, 2009
- Начала на органичната социология. Изд. Захарий Стоянов, 2013 (като Хърбърт Спенсър)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Herbert Spencer. The Nomination Database for the Nobel Prize in Literature, 1901 – 1950. Nobel Foundation. Линк от 04-02-2010
- ↑ Pioneers of Psychology 2001 Tour – School of Education & Psychology // Архивиран от оригинала на 2001-12-24. Посетен на 29 август 2007.
Maurice E. Stucke. Better Competition Advocacy (pdf) // Посетен на 29 август 2007. Хърбърт Спенсър в неговите Принципи на биологията от 1864, том I, стр. 444, пише „This survival of the fittest, which I have here sought to express in mechanical terms, is that which Mr. Darwin has called ‘natural selection’, or the preservation of favoured races in the struggle for life.“ - ↑ Stringham, Edward. Anarchy and the Law. Transaction Publishers, 2007. стр. 387.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Herbert Spencer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
