Хълцане
| Хълцане | |
 | |
| Класификация и външни ресурси | |
|---|---|
| МКБ-11 | MD11.6 |
| База данни DiseasesDB | 5887 |
| База данни MedlinePlus | 003068 |
| База данни eMedicine | emerg/252 |
| Мед. рубрики MeSH | D006606 |
| Хълцане в Общомедия | |
Хълцането представлява неконтролируемо съкращение на диафрагмата – мускул, разделящ гръдния кош от коремната кухина и контролиращ дишането. То може да възникне поединично или да се появява на пристъпи. Ритъмът на хълцането или времето между хълцанията са сравнително постоянни.
Физиология
[редактиране | редактиране на кода] |
|
||||||||
| Проблеми при слушането на файловете? Вижте media help. | |||||||||
Хълцането се причинява от дразнението на френичния нерв (на латински: nervus phrenicus), който е отговорен за инервацията на диафрагмата. След като информацията за дразнение е достигнала до централната нервна система се индуцира съкращение на междуребрените дихателни мускули на диафрагмата, мускулите на шията, в ларинкса и сфинктерите на хранопровода, водещи до бързо поеме на въздух.[1] При всяка контракция на диафрагмата, след около 0,25 секунди, следва затваряне на гласовите връзки в ларинкса, на което се дължи и специфичния звук, чуван при хълцане.
Този процес продължава, докато диафрагменият нерв не се отпусне. В повечето случаи това състояние продължава няколко минути, но има случаи в които може да продължи дни. Увреждането на френичния нерв, може да доведе до продължително хълцане от 1 – 2 денонощия. Това увреждане може да бъде доведено от възпаление на гърлото, тумор, инфекция или травма в шийната област, гастроезофагеален рефлукс[2], както и от косъм или друг малък предмет в ухото, дразнещ тъпанчето. Продължителното хълцане може да бъде предизвикано също и от лекарства (сънотворни, успокоителни), барбитурати, стероиди, наркотици и др.[3]
Причини
[редактиране | редактиране на кода]Причините за появата на хълцане може да са следните:
- преяждане или бързо хранене – приемането на големи количества храна оказва натиск върху храносмилателните мускули[4], а бързото приемане на храни или течности води до поглъщането на повече въздух, което от своя страна оказва внезапно налягане в коремната кухина.[5]
- консумация на алкохолни или газирани напитки[6]
- резки температурни промени, подправки, горещи и студени храни
- психично разстройство, емоционален стрес (шок, хистерия), страх, безпокойство, вълнение, радост, еуфория или възбуда
- сезонна алергия
- симулация
Лечение
[редактиране | редактиране на кода]В повечето случаи хълцането преминава от само себе си без медицинска намеса, въпреки че много често различни средства за домашно лечение се използват с цел съкращаване на продължителността му.[7] Понякога е необходимо медицинско лечение при хронични хълцания. Като метод за лечение чрез операция за блокиране на нерви се прибягва по изключение.
Народни методи
[редактиране | редактиране на кода]Народните средства за спиране на хълцането са често срещани и разнообразни, но не е документиран ефективен стандарт за спиране на хълцането. Някои от тези методи са:
- задържане на дишането[8]
- продължително преглъщане или бавно пиене на вода на малки глътки
- дишане в хартиен плик – за повишаване съдържанието на СО2 в кръвта[8]
- гаргара със студена вода
- една чаена лъжичка захар на сухо(без вода)
Стряскането на хълцащия също може да доведе до спиране на хълцането, но не се препоръчва като алтернатива.
Медицински средства
[редактиране | редактиране на кода]Съществуват много медицински средства, но не е известно лечение, което да е особено ефективно.[9] Използвани са много лекарства, като баклофен, хлорпромазин, метоклопрамид, габапентин и др. Френичният нерв може временно да бъде блокиран с инжектиране на 0,5% прокаин или постоянно с двустранна фремикотомия или други форми на хирургично унищожаване на нерва, но дори това доста драстично лечение не помага в някои случаи.
Друг медицински подход е да се постави лидокаин 3% или гел 2% в ушния канал.[10]
Общество и култура
[редактиране | редактиране на кода]Американецът Чарлз Озбърн е хълцал в продължение на 68 години (от 1922 до февруари 1990 г.), и е записан в Рекордите на Гинес, като „човекът с най-дългата атака от хълцания“ (приблизително 430 милиона).[11][12]
През 2007 г. тийнейджърката от Флорида Дженифър Мей спечели медийна слава с хълцане от около 50 пъти в минута за повече от пет седмици.[13][14]
От февруари 2007 г. състоянието на британеца Кристофър Сандс е било толкова влошено, че не е можел да яде или спи нормално в продължение на 27 месеца, период в които е направил около 10 милиона хълцания. В крайна сметка е било открито, че има тумор в мозъка, причинявайки му хълцане на всеки две секунди, по 12 часа на ден. Хълцането му е спряно през май 2009 г. след оперативна намеса.[15]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]Защо хълцаме? Архив на оригинала от 2023-08-24 в Wayback Machine.
- ↑ Wilkes, Garry. Hiccups // eMedicine. Medscape, 2 август 2007. Посетен на 22 април 2009. (на английски)
- ↑ Gastroesophageal Reflux Disease // A.D.A.M Medical Encyclopedia. PubMed Health. Архивиран от оригинала на 4 януари 2014. Посетен на 18 юли 2016. (на английски)
- ↑ Hiccup and apparent myoclonus after hydrocodone: review of the opiate-related hiccup and myoclonus literature. // (на английски)
- ↑ Howes, D. Hiccups: A new explanation for the mysterious reflex // BioEssays 34 (6). 2012. DOI:10.1002/bies.201100194. p. 451 – 453. (на английски)
- ↑ Hiccups // WebMD. Посетен на 6 февруари 2014. (на английски)
- ↑ Hiccups Happen! // University of Maryland Hospital for Children. Архивиран от оригинала на 2012-01-10. Посетен на 2 април 2012. (на английски)
- ↑ Hiccups // Home Remedies. Посетен на 5 ноември 2011. (на английски)
- ↑ а б The Two Mechanisms That Make Hiccup Cures Actually Work // Посетен на 16 септември 2016. (на английски)
- ↑ Hiccups // The Merck Manual Online. Merck Sharp & Dohme, 2011. (на английски) Архив на оригинала от 2013-10-14 в Wayback Machine.
- ↑ Miracle hiccough cure gets the attention it deserves // BMJ (Clinical Research Ed.) 333 (7580). December 2006. DOI:10.1136/bmj.39051.721632.3A. p. 1222. (на английски)
- ↑ In pictures | Guinness medical record breakers | Longest attack of hiccups. BBC News. Посетен на 2 юни 2013.
- ↑ Survivor of 68-Year Hiccup Spell Dies // Omaha World-Herald. 5 май 1991. p. 2.B. (на английски)
- ↑ Florida girl hiccuping again after returning to school // MSNBC, 16 март 2007. (на английски)
- ↑ 'Hiccup Girl' Jennifer Mee May Use Tourette's Defense, Says Lawyer // CBS News, 27 октомври 2010. (на английски)
- ↑ Symons, Jane. So does holding your breath REALLY banish hiccups? // The Sun. London, 8 май 2008. (на английски)