Гастроезофагеална рефлуксна болест
| Гастроезофагеална рефлуксна болест | |
 Рентгенова снимка на корема и гръдния кош при пациент с гастростомия. Радиоконтрастът се инжектира в стомаха и бързо се вижда как мигрира нагоре през целия хранопровод. Пациентът е имал тежък рефлуксен езофагит (степен D в Лос Анджелис) | |
| Синоними | стомашна рефлуксна болест, киселинна рефлуксна болест, киселинен рефлукс, гастроезофагеален рефлукс, рефлукс |
|---|---|
| Специалност | Гастроентерология |
| Продължителност | продължително[1][2] |
| Честота на заболеваемост | ~15% |
| Класификация и външни ресурси | |
| МКБ-11 | DA22 |
| МКБ-10 | K21.9 |
| OMIM | 109350 |
| База данни DiseasesDB | 23596 |
| База данни MedlinePlus | 000265 |
| База данни eMedicine | med/857 ped/1177 radio/300 |
| Мед. рубрики MeSH | D005764 |
| Гастроезофагеална рефлуксна болест в Общомедия | |
Гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) е хронично нарушение на гастроинтестиналния тракт, засягащо долния езофагеален сфинктер (еднопосочна мускулна клапа, свързваща хранопровода с горния отвор на стомаха), при което съдържанието на стомаха се издига нагоре в хранопровода. Това състояние води или до симптоми, или до усложнения.[1][2] Симптомите включват неволно връщане на хранопроводно или стомашно съдържание обратно към устната кухина (регургитация), вкус на киселина в задната част на устата, киселини в стомаха, лош дъх, болка в гърдите, проблеми с дишането и износване на зъбите. [1] Усложненията включват езофагит, езофагеална стриктура и хранопровод на Барет. [1]
Известна е още като стомашна рефлуксна болест, киселинна рефлуксна болест, киселинен рефлукс, гастроезофагеален рефлукс, рефлукс. [3]
Когато сфинктерът е слаб или се отваря неадекватно, позволявайки по този начин връщането на стомашно съдържание в хранопровода, настъпва т. нар. гастроезофагеален рефлукс. Думата идва от гръцкото gaster (на старогръцки: γαστήρ – свързан със стомаха), от esophagus (на латински: œsóphagus – хранопровод), и от reflux (на латински: refluo – връщам се).
Начинът на живот и диетичните навици може да благоприятстват за развитието на ГЕРБ. Някои храни и безалкохолни напитки, включително шоколад, мента, пържени и мазни храни, кафе или алкохолни напитки, може да предизвикат рефлукс и парене зад гръдната кост. Заболяването могат да причинят и други фактори: затлъстяване, тютюнопушене, бременност, хиатална херния, прием на определени лекарства. [1]
Понякога болестта води до сериозни усложнения. По-продължителното агресивно действие на стомашните киселини върху лигавицата на хранопровода може да доведе до възпаление на лигавицата на хранопровода (езофагит). Езофагитът може да се усложни с кървене и с образуване на язви (улцерация).[1]
Диагностика
[редактиране | редактиране на кода]Методите за диагностика са: гастроскопия, рентгенови снимки на радиоконтрастна следа в хранопровода от каша с бариев сулфат, наблюдение на рН на хранопровода (горна стомашно-чревна серия), манометрия на хранопровода. [1][4][5]
| Методи за изследване | Възможности на метода |
|---|---|
| Ежедневно наблюдение на рН в долната третина на хранопровода |  |
| Рентгеново изследване на хранопровода | Идентифицира хиатална херния на диафрагмата, ерозия, язви, стриктура на хранопровода. |
| Ендоскопично изследване на хранопровода | Открива възпалителни промени в хранопровода, ерозия, язви, стриктури на хранопровод, хранопровод на Барет. |
| Манометрическо изслеование пищеводных сфинктеров | Позволява да се прояви изменението на тонуса на хранопроводните сфинктери. |
| Сцинтиграфия на хранопровода | Позволяда се оцени хранопроводния клиренс. |
| Импедансометрия на хранопровода | Позволява да се изследва нормалната и ретроградна перисталтика на хранопровода и рефлукси от различен произход (кисели, алкални, газови). |
Диференциална диагноза: язвена болест, рак на хранопровода, спазъм на хранопровода, ангина. [6]
Лечението се извършва с промени в начина на живот, хирургия, лекарства (антиациди, блокери на H2-хистаминовите рецептори, инхибитори на протоновата помпа, прокинетичен агент). [1]
В Западния свят между 10 и 20% от населението е засегнато от ГЕРБ. Случайният гастроезофагеален рефлукс без обезпокоителни симптоми или усложнения е още по-чест. [1]
Етиология
[редактиране | редактиране на кода]За развитието на гастроезофагеална рефлуксна болест допринасят следните причини:
- Намален тонус на долния езофагеален сфинктер (LES).
- Намалена способност на хранопровода да се самопрочиства.
- Вредните свойства на рефлуксанта, т.е. съдържанието на стомаха и / или дванадесетопръстника, хвърлени в хранопровода.
- Неспособност на лигавицата да се противопостави на вредните ефекти на рефлуксанта.
- Нарушено изпразване на стомаха.
- Повишено вътрекоремно налягане.
- Aхлорхидрия - това е състояние с което се описва липсата на солна киселина в стомашния сок.
Развитието на гастроезофагеална рефлуксна болест се влияе и от особеностите на начина на живот като стрес, работа, свързана с наклонен торс, затлъстяване, бременност, пушене, хранителни фактори (мазни храни, шоколад, кафе, плодови сокове, алкохол, пикантни храни), както и прием на лекарства, които повишават периферната концентрация на допамин (фенамин, первитин, други производни на фенилетиламин).
Клиника
[редактиране | редактиране на кода]ГЕРБ се проявява предимно чрез киселини в стомаха, регургитация, кисели оригвания и киселинен вкус в устата, които по-често се появяват след хранене, когато тялото се навежда напред или през нощта. Втората най-честа проява на това заболяване е болката в гърдите, която се излъчва в междулопаточната област, шията, долната челюст и лявата половина на гръдния кош. [7]
Екстраезофагеалните прояви на заболяването включват белодробни симптоми (кашлица, задух, често се появяват в легнало положение), отоларингологични симптоми (пресипналост, сухота в гърлото, тонзилит, синузит, бяла плака на езика) и стомашни симптоми (бързо засищане, подуване на корема, гадене, повръщане), също включват лимфаденопатия и желязодефицитна анемия като симптоми. По-рядко срещаните симптоми включват болка при преглъщане / възпалено гърло и повишено слюноотделяне (известно още като воден писък). [8][9]
Поражения
[редактиране | редактиране на кода]ГЕРБ понякога причинява нараняване на хранопровода. Тези наранявания могат да включват едно или повече от следните:
- Рефлуксен езофагит – възпаление на езофагеален епител, което може да причини язви в близост до кръстовището на стомаха и хранопровода.
- Стриктури на хранопровода – постоянното стесняване на хранопровода, причинено от възпаление, предизвикано от рефлукс.
- Хранопровод на Барет – чревна метаплазия (промени в епителните клетки от сквамозен в чревен колонен епител) на дисталния хранопровод. [10]
- Аденокарцином на хранопровода – форма на рак. [9]
ГЕРБ понякога причинява нараняване на ларинкса (LPR). [11][12] Други усложнения могат да включват аспирационна пневмония. [13]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и Acid Reflux (GER & GERD) in Adults, National Institute of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases (NIDDK), 5 November 2015. Archived from the original on 22 February 2020. Посетен на 21 февруари 2020 г.
- ↑ а б American Gastroenterological Association Institute technical review on the management of gastroesophageal reflux disease, Gastroenterology. 135 (4): 1392 – 1413, 1413.e1–5. doi: 10.1053/j.gastro.2008.08.044. PMID 18801365.
- ↑ Carroll, Will. Gastroenterology & Nutrition: Prepare for the MRCPCH. Key Articles from the Paediatrics & Child Health journal. Elsevier Health Sciences, 14 October 2016. ISBN 9780702070921. с. 130. Gastro-oesophageal reflux disease (GORD) is defined as 'gastrooesophageal reflux' associated with complications including oesophagitis...
- ↑ Маев И. В., Вьючнова Е. С., Щекина М. И. Гастроэзофагеальная рефлюксная болезнь М. Журнал „Лечащий Врач“, № 04, 2004.
- ↑ Рапопорт С. И. Гастроэзофагеальная рефлюксная болезнь Архив на оригинала от 2016-01-24 в Wayback Machine.. (Пособие для врачей). – М.: ИД „МЕДПРАКТИКА-М“. – 2009. −12 с. ISBN 978-5-98803-157-4.Шаблон:Не АИ
- ↑ Kahan, Scott. In a Page: Medicine. Lippincott Williams & Wilkins, 2008. ISBN 9780781770354. с. 124. Архивиран от оригинала.
- ↑ An overview: Current clinical guidelines for the evaluation, diagnosis, treatment, and management of dyspepsia // Osteopathic Family Physician 5 (2). March–April 2013. DOI:10.1016/j.osfp.2012.10.005. с. 79 – 85.
- ↑ GERD – Global Perspective on Gastroesophageal Reflux Disease, World Gastroenterology Organisation Global Guidelines, Update October 2015.
- ↑ а б Gastroesophageal Reflux Disease // The New England Journal of Medicine 359 (16). 2008. DOI:10.1056/NEJMcp0804684. с. 1700 – 7.
- ↑ ACG Clinical Guideline: Diagnosis and Management of Barrett's Esophagus // Am. J. Gastroenterol. 111 (1). January 2016. DOI:10.1038/ajg.2015.322. с. 30 – 50; quiz 51.
- ↑ Laryngopharyngeal reflux disease: clinical presentation, diagnosis and therapeutic challenges in 2018 // Curr Opin Otolaryngol Head Neck Surg 26 (6). December 2018. DOI:10.1097/MOO.0000000000000486. с. 392 – 402.
- ↑ Gastroesophageal reflux in laryngopharyngeal reflux patients: Clinical features and therapeutic response // Laryngoscope 130 (8). December 2019. DOI:10.1002/lary.28482. с. E479–E489.
- ↑ Fass, R и др. Review article: supra-oesophageal manifestations of gastro-oesophageal reflux disease and the role of night-time gastro-oesophageal reflux. // Alimentary Pharmacology & Therapeutics 20 Suppl 9. December 2004. DOI:10.1111/j.1365-2036.2004.02253.x. с. 26 – 38.