Хуго I фон Финстинген
Облик
Хуго I фон Финстинген | |
господар на Малберг, Финстинген и Димеринген | |
Роден | |
---|---|
Герб | |
Семейство | |
Баща | Бруно фон Финстинген |
Деца | Хуго II фон Финстинген |
Хуго I фон Финстинген (на немски: Hugo I von Vinstingen; * пр. 1270; † сл. 1304) е господар на Малберг в Айфел и Финстинген в регион Лотарингия, господар на Димеринген и рицар.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на Бруно фон Финстинген (* пр. 1238; † 1270) и първата му съпруга с неизвестно име. Баща му се жени втори път за Кунигунда фон Лютцелщайн († сл. 1270). Внук е на Мербодо II фон Малберг († сл. 1225) и съпругата му Ита фон Мандершайд († 1237). Племенник е на Хайнрих II фон Финстинген († 1286), архиепископ на Трир (1260 – 1286).
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Хуго I фон Финстинген се жени за Катарина фон Цвайбрюкен (* пр. 1261; † сл. 1275), дъщеря на граф Хайнрих II фон Цвайбрюкен († 1282) и Агнес фон Еберщайн († 1284). Те имат децата:[1][2]
- Ита фон Финстинген († между 12 ноември 1296 – 10 март 1297), омъжена сл. 1254 г. за Рудолф фон Флекенщайн († между 6 април 1267 – 13 април 1270)
- Хайнрих фон Финстинген († сл. 1309), капитулар в Трир
- Хуго II фон Финстинген (* пр. 1307; † 1329), има осем деца
- Валрам фон Финстинген-Шваненхалс (* пр. 1290; † сл. 1345), капитулар в Щрасбург, Трир и Мец
- Агнес фон Финстинген-Шваненхалс (* пр. 1301; † сл. 1331), омъжена сл. 1294 г. за рицар Боемунд II фон Саарбрюкен–Дагщул (* пр. 1294; † 24 декември 1339), син на Боемунд I фон Саарбрюкен
- София фон Финстинген († сл. 1296), монахиня във Вире близо до Сарбург
- Елизабет фон Малберг
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Замък Малберг (1635)
-
Дворец Малберг (2012)
-
Дворец Финстинген
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ralph Foss: Schloss Malberg in der Kyllburger Waldeifel. Diplomica, Hamburg 2007, ISBN 978-3-8366-5267-4 (online).
- J. Gamer, M. Berens: Schloss Malberg in der Kyllburger Waldeifel, S. 8.
- Emil Burger: Aus Finstingens Vergangenheit. Geschichte der Stadt und der Herrschaft Finstingen von den ältesten Zeiten bis zur französischen Revolution 1789. Metz 1931.
- Heinrich Witte: Vinstingen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 40, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 1 – 5.
- Markus Müller: Höfe und Residenzen im spätmittelalterlichen Reich. Band 15.IV. 2012. S. 422 – 425 (Herren von Finstingen) online Архив на оригинала от 2018-03-01 в Wayback Machine.
- Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 44.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 14.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 44.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hugo I. v. Vinstingen Herr zu Diemeringen, Ritter, Uni Erlangen, ww-person.com
- ↑ Hugo I von Vinstingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com