Хуго II фон Финстинген
| Хуго II фон Финстинген | |
| господар на Финстинген и Шваненхалс в регион Лотарингия | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | 1307 г.
|
| Починал | 1329 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Хуго I фон Финстинген |
| Майка | Катарина фон Цвайбрюкен |
| Потомци | Изенхарт фон Малберг, Бруно фон Финстинген-Шваненхалс, Хуго (Хугелман) III фон Финстинген, Фридрих фон Финстинген-Шваненхалс, Хайнрих I фон Финстинген-Шваненхалс, Симон фон Финстинген-Шваненхалс, Дидиер фон Малберг, Йохан фон Малберг |
Хуго II фон Финстинген (на немски: Hugo II von Vinstingen; * пр. 1307; † 1329) от фамилията на господарите на Малберг в Айфел е господар на Финстинген (фр: Fénétrange) и Шваненхалс в регион Лотарингия.
Той е син на рицар Хуго I фон Финстинген († сл. 1304) и съпругата му графиня Катарина фон Цвайбрюкен († сл. 1275), дъщеря на граф Хайнрих II фон Цвайбрюкен († 1282) и Агнес фон Еберщайн († 1284). Роднина е на Хайнрих II фон Финстинген, архиепископ на Трир и курфюрст на Курфюрство Трир (1260 – 1286).
Братята му са духовниците Хайнрих фон Финстинген († сл. 1309), капитулар в Трир, и Валрам фон Финстинген-Шваненхалс († сл. 1345), капитулар в Страсбург, Трир и Мец.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Хуго II фон Финстинген-Шваненхалс има осем деца:[1][2]
- Изенхарт фон Малберг
- Бруно фон Финстинген-Шваненхалс (* пр. 1318; † сл. 1346)
- Хуго (Хугелман) III фон Финстинген (* пр. 1329; † сл. 11 ноември 1362), женен за Йохана фон Варсберг (* пр. 1337; † сл. 1387)
- Фридрих фон Финстинген-Шваненхалс (* пр. 1329; † сл. 1355)
- Хайнрих I фон Финстинген-Шваненхалс (* пр. 1345; † сл. 1389)
- Симон фон Финстинген-Шваненхалс (* пр. 1346)
- Дидиер фон Малберг
- Йохан фон Малберг
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ralph Foss: Schloss Malberg in der Kyllburger Waldeifel. Diplomica, Hamburg 2007, ISBN 978-3-8366-5267-4 (online).
- J. Gamer, M. Berens: Schloss Malberg in der Kyllburger Waldeifel, S. 8.
- Emil Burger: Aus Finstingens Vergangenheit. Geschichte der Stadt und der Herrschaft Finstingen von den ältesten Zeiten bis zur französischen Revolution 1789. Metz 1931.
- Heinrich Witte: Vinstingen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 40, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 1 – 5.
- Markus Müller: Höfe und Residenzen im spätmittelalterlichen Reich. Band 15.IV. 2012. S. 422 – 425 (Herren von Finstingen) online Архив на оригинала от 2018-03-01 в Wayback Machine.
- Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 44.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 44.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hugo II. v.Vinstingen-Schwanenhals, Uni Erlangen, ww-person.com
- ↑ Hugo II von Vinstingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com