Направо към съдържанието

Хуан Луис Вивес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хуан Луис Вивес
Juan Luis Vives
испански философ

Роден
Починал
6 май 1540 г. (48 г.)
ПогребанБелгия

РелигияКатолическа църква
Учил вПарижки университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на Ренесанса
ШколаРенесансов хуманизъм
Подпис
Хуан Луис Вивес в Общомедия

Хуан Луис Вивес (на испански: Juan Luis Vives) е испански философ.

Бюст на Вивес във Валенсия

Роден е на 6 март 1493 година във Валенсия, владение на Арагонската корона, в семейство на покръстени евреи. Много негови близки роднини са убити по обвинения в криптоюдаизъм.

През 1509 – 1512 година учи в Парижкия университет, а от 1519 преподава в Льовенския университет, където се сближава с Еразъм Ротердамски. През 1522 година заминава за Англия, където е учител на принцеса Мери Тюдор и преподава в Оксфордския университет. Малко по-късно изпада в немилост, тъй като се противопоставя на анулирането на брака на крал Хенри VIII и Катерина Арагонска. Поради това се премества в Брюге, където остава до края на живота си.

Умира на 6 май 1540 година в Брюге на 48-годишна възраст.

  • Opuscula varia (1519), сборник с по-кратки съчинения, сред които първата философска творба на Вивес, De initiis, sectis et laudibus philosophiae.
  • Adversus pseudodialecticos (1520)
  • De subventione pauperum. Sive de humanis necessitatibus libri II (1525), посветен на проблема за бедността
  • De Europae dissidis et Republica (1526).
  • De concordia et discordia in humano genere (1529).
  • De pacificatione (1529).
  • Quam misera esset vita chistianorum sub Turca (1529).
  • De disciplinis libri XX (1531). Енциклопедичен труд, разделен на три дяла: De causis corruptarum artium, De tradendis disciplinis и De artibus
  • De conscribendis epistolis (1534), трактат върху писането на писма
  • De anima et vita (1538)
  • De Europeae statu ac tumultibus, обръщение към папата, в което го моли да помогне за установяването на мир между християнските владетели
  • Introductio ad sapientiam (1524), най-значимият му педагогически труд
  • De institutione feminae christianae, посветен на Катерина Арагонска