Хронология на българската историография
До 1944 г.[1]
[редактиране | редактиране на кода]| Дата | Автор | Произведение |
|---|---|---|
| 1673 г. | Петър Богдан Бакшев | „За древността на бащината земя и за българските дела“[2] |
| 1760 г. | Франц Ксавер Иван де Пеячевич | „История на българите“ |
| 1761 г. | Блазиус Клайнер | „История на България“ |
| 1761 г. | Неизв. | „3ографска история“ – „Кратка история на българския славянски народ“. |
| 1762 г. | Паисий Хилендарски | „История славянобългарска“ |
| 1792 г. | Спиридон Габровски | „Кратка история на българския славянски народ“ |
| 1823 г. | Йован Раич | „История на разни славянски народи и най-вече на българи, хървати и сърби“ |
| 1844 г. | Сава Радулов | „История на славянобългарския народ“ |
| 1844 г. | Христаки Павлович | „Царственик или история болгарская“ |
| 1847 г. | Захари Княжески | „Въведение в историята на българските славяни“ |
| 1861 г. | Добри Войников | „Кратка българска история“[3] |
| 1868 – 1874 г. | Александър Хилфердинг | Събрани съчинения, в които описва историята на отделните славянски народи.[4] |
| 1871 г. | Гавраил Кръстевич | „История блъгарска“[5] |
| 1875 г. | Константин Иречек | „История на българите“[6] |
| 1878 г. | Милан Савич | „История на българския народ“ |
| 1917 – 1940 г. | Васил Златарски | „История на Българската държава през средните векове“[7][8][9][10] |
| 1923 г. | Стоян Шангов | „Българска история“ |
| 1942 г. | Николай Станишев | „Кратка история на българите“ |
| 1943 г. | Иван Пастухов | „Българска история“ |
| 1943 г. | Петър Мутафчиев | „История на българския народ“ |
От 1944 г. до 1989 г.
[редактиране | редактиране на кода]| Дата | Автор | Произведение |
|---|---|---|
| 1947 г. – 1948 г. | Николай Державин | „История на България“ в 2 тома |
| 1961 г. – 1964 г. | Българска академия на науките | „История на България“ в 3 тома |
| 1979 г. – 2012 г. | Институт по история към Българска академия на науките | „История на България“ в 9 тома |
След 1989 г.
[редактиране | редактиране на кода]| Дата | Автор | Произведение |
|---|---|---|
| 1993 | Иван Лазаров, Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев, Милко Палангурски | „Кратка история на българския народ“ |
| 1993 | Иван Божилов, Вера Мутафчиева, Константин Косев, Андрей Пантев, Стойчо Грънчаров | „История на България“ |
| 1998 | Иван Лазаров, Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев, Милко Палангурски | „История на България“, VII век – 1947 г. |
| 2003 – 2009 | Научен център за българска национална стратегия | „История на българите“ в 8 тома |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ От статии в Уикипедия
- ↑ Илиева Л. Открит е първият трактат върху българската история: Петър Богдан, за древността на бащината земя и за българските неща. Balkanistic Forum. Том 1/2018. с. 98–103
- ↑ Кратка българска история. Виена, 1861
- ↑ Гильфердинг А.Ф. Собрание сочинений. Т.1. 1. История сербов и болгар. 2. Кирилл и Мефодий. 3. Обзор чешской истории. Санкт Петербург, 1868 // Архивиран от оригинала на 2017-02-02. Посетен на 2017-01-21.
- ↑ История блъгарска. Том 1. Цариград, 1869
- ↑ История на българите. 1886.
- ↑ История на българската държава през средните векове. Том I., История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852), София 1918
- ↑ История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018), София 1927
- ↑ История на българската държава през средните векове. Том II. България под византийско владичество (1018 – 1187), София 1934
- ↑ История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280), София 1940