Хромисти
| Хромисти | ||||||
 | ||||||
| Класификация | ||||||
| ||||||
| Научно наименование | ||||||
Cavalier-Smith, 1981 | ||||||
| Хромисти в Общомедия | ||||||
| [ редактиране ] |
Хромистите (Chromista) са еукариотна супергрупа, вероятно полифилетична,[1][2] която може да се третира като отделно царство или включена към протисти. Тя включва всички водорасли, чиито хлоропластите съдържат хлорофили А и С, както и различни безцветни форми, които са тясно свързани с тях. Хлоропластите са заобиколени от четири мембрани, и се смята, че са придобити от червени водорасли, посредством вторична ендосимбиоза.[3]
Chromista е дефинирана по различни начини през различни етапи и класификации.
Описана като състояща се от три различни групи:[4]
- Heterokonta или Stramenopiles: кафяви водорасли, кремъчни водорасли, Oomycota и др.
- Haptophyta
- Cryptophyta
През 2010 г. Томас Кавалиър-Смит премества Alveolata, Rhizaria и Heliozoa в Chromista.[5]
Таксономия
[редактиране | редактиране на кода]Името Chromista е въведена за първи път от Кавалиър-Смит през 1981 г.,[6] а предишните имена Chromophyta и Chromobiont съответстват на приблизително една и съща група. Молекулярните дървета са имали трудности при решаване на отношенията между различните групи. И трите могат да споделят един общ прародител с Alveolata (виж Chromalveolata), но има доказателства, които предполагат, че Haptophyta и Cryptophyta не принадлежат заедно с Heterokonta.[1][7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Laura Wegener Parfrey, Erika Barbero, Elyse Lasser, Micah Dunthorn, Debashish Bhattacharya, David J Patterson, and Laura A Katz. Evaluating Support for the Current Classification of Eukaryotic Diversity // PLoS Genet. 2 (12). декември 2006. DOI:10.1371/journal.pgen.0020220. с. e220.
- ↑ Cavalier-Smith T, Allsopp MT, Chao EE. Chimeric conundra: are nucleomorphs and chromists monophyletic or polyphyletic? // Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 91 (24). Ноември 1994. DOI:10.1073/pnas.91.24.11368. с. 11368 – 72.
- ↑ Keeling PJ. Chromalveolates and the evolution of plastids by secondary endosymbiosis // J. Eukaryot. Microbiol. 56 (1). 2009. DOI:10.1111/j.1550-7408.2008.00371.x. с. 1 – 8.
- ↑ Csurös M, Rogozin IB, Koonin EV. Extremely intron-rich genes in the alveolate ancestors inferred with a flexible maximum-likelihood approach // Mol. Biol. Evol. 25 (5). Май 2008. DOI:10.1093/molbev/msn039. с. 903 – 11.
- ↑ Cavalier-Smith T. Kingdoms Protozoa and Chromista and the eozoan root of the eukaryotic tree // Biol. Lett. 6 (3). Юни 2010. DOI:10.1098/rsbl.2009.0948. с. 342 – 5. Архивиран от оригинала на 2020-05-20. Посетен на 2013-03-17.
- ↑ T. Cavalier-Smith. Eukaryote kingdoms: seven or nine? // Biosystems 14 (3 – 4). 1981. DOI:10.1016/0303-2647(81)90050-2. с. 461 – 481.
- ↑ Burki F, Shalchian-Tabrizi K, Minge M, et al. Phylogenomics Reshuffles the Eukaryotic Supergroups // PLoS ONE 2 (8). 2007. DOI:10.1371/journal.pone.0000790. с. e790.
|
