Алвеолати
| Алвеолати | ||||||||
| Класификация | ||||||||
| ||||||||
| Научно наименование | ||||||||
Cavalier-Smith, 1991 | ||||||||
| Алвеолати в Общомедия | ||||||||
| [ редактиране ] |
Алвеолатите (на латински: Alveolata – „с кухини“)[1] са суперотдел от царство Chromalveolata.
Най-отличителната общата характеристика е наличието на кортикални алвеоли, покриващи мехурчета, опаковани в непрекъснат слой поддържащ мембраната, обикновено образуващ гъвкава ципица. При Dinoflagellata те често образуват защитни плочи. Alveolata имат тубуларни кристи на митохондриите и камшичета с различна структура.
Изглежда, че предшествениците им са били фотосинтезиращи.[2]
Почти всички секвенирани митохондриални геноми на Ciliophora и Apicomplexa са линейни.[3] Митохондриалния геном на Babesia microti е кръгов.[4]
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Alveolata има четири отдела, които са много разнообразни по форма, но доказано са близкородствени, въз основа на различни ултраструктурни и генетични прилики:
- Apicomplexa – паразити, при които липсват аксонемни моторни структури, с изключение в гаметите.
- Chromerida – морски фотосинтезиращи организми.
- Ресничести (Ciliophora) – много често срещани, с много къси реснички, подредени в редове и две ядра.
- Динофлагелати (Dinoflagellata) – предимно морски камшичести, много от които имат хлоропласти.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ alveolate // Memidex (WordNet) Dictionary/Thesaurus. Архивиран от оригинала на 2016-04-11. Посетен на 26 януари 2011.
- ↑ Reyes-Prieto A, Moustafa A, Bhattacharya D. (2008) Multiple genes of apparent algal origin suggest ciliates may once have been photosynthetic. 18 (13):956 – 962
- ↑ Barth D, Berendonk TU (2011) The mitochondrial genome sequence of the ciliate Paramecium caudatum reveals a shift in nucleotide composition and codon usage within the genus Paramecium. BMC Genomics. 12:272
- ↑ Cornillot E, Hadj-Kaddour K, Dassouli A, Noel B, Ranwez V, Vacherie B, Augagneur Y, Brès V, Duclos A, Randazzo S, Carcy B, Debierre-Grockiego F, Delbecq S, Moubri-Ménage K, Shams-Eldin H, Usmani-Brown S, Bringaud F, Wincker P, Vivarès CP, Schwarz RT, Schetters TP, Krause PJ, Gorenflot A, Berry V, Barbe V, Ben Mamoun C (2012) Sequencing of the smallest Apicomplexan genome from the human pathogen Babesia microti{dagger} Nucleic Acids Res