Христо Червенелеков
| Христо Червенелеков | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1911 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Йордан Червенелеков |
Христо Д. Червенелеков или Червенолеков (понякога Червен Елеков) е български просветен деец, духовник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Христо Червенелеков е роден в град Щип, тогава в Османската империя. Негов брат е просветният деец и революционер в Щип Йордан Червенелеков (? – 1898). Започва да преподава в Тетово, където в 1895 година основава и председателства първия революционен комитет на ВМОРО в града заедно с ресенчанина Владимир Трайчев, щипянина Никола Панчев, велешанина Драган Ничев и тетовчаните Симеон Мисов, Григор Михайлов и Илия Кензов. Като такъв е близък съратник на Гоце Делчев и Даме Груев.[2][3][4] Червенеленков е начело на комитета до следната 1896 година.[1]
През 1897 година Червенелеков преподава в кочанското село Виница и покрай разкритията на Винишката афера е арестуван и инквизиран от османската власт.[5][6]
Приема свещенически сан. През април 1900 година се случва нова афера в Щипския революционен район при провал на канал за Софиларе, по който трябва да мине Диме Бербера с двама четници. Червенелеков е арестуван заедно с Мите Хаджимишев, куриера Петър Гушлев, Т. Трайчов, Диме Прошев, Наце Фурнаджия,[7] Ефрем Миладинов и братята му Гиго и Пеце, Тодор Хаджиконстантинов[8] и други.[7] Освободени са след 10 месеца в 1901 година.[9]
Арестуван е отново в 1905 година при Тетовската афера.[1]
След Щипското клане от 21 ноември 1911 година участва в тричленна делегация заедно с първенците Андон Саев и Коце Бъчваров при валията на града.[10]
Синът му, Асен Червенелеков, в 1932 година завършва философия в Софийския университет.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Наjзначаjни тетовчани // Таjните на Тетово. Архивиран от оригинала на 2021-12-15. Посетен на 25 март 2014 г.
- ↑ Стаматовъ, Ст. Основаваниѣто мѣстен революционенъ комитетъ гр. Тетово (по спомѣните на Григор Михайловъ) // Илюстрация Илиндень 49-50 (9-10). София, Издание на Илинденската организация, септемврий - октомврий 1933. с. 23.
- ↑ Тетовскиот комитет на ВМРО бил задолжен за производството на пушките мартинки за комитите // tetovoinfo.mk. Посетен на 30 септември 2024 г.
- ↑ Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 17.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 186.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 76.
- ↑ а б Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 510.
- ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 511.
- ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 512.
- ↑ Колектив. История на българите 1878-1944 в документи, Том 1, бр. 2. Просвета, 1994. с. 548.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1931 — 1932
