Христо Тютюнджиев
| Христо Тютюнджиев | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
Христо (Ичо) Тютюнджиев е български възрожденски общественик, участник в църковно-националните борби в Македония през XIX век.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е един от градските първенци на южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя (днес Килкис, Гърция), които под водачеството на Нако С. Станишев се борят против гръцкото духовенство и успяват да направят Кукуш първия български град с православен български владика.[1] Кузман Шапкарев го поставя сред най-близките съратници на Нако Станишев редом с Димитър Миладинов, Атанас Гърков, Нако Станишев Кюркчията и Атанас Кушовалията.[2]
В началото на 1858 г. кукушани пишат махзар (оплакване) до митрополит Неофит Солунски против подчинения му епископ Мелетий Поленински. Представител при процеса е Нако С. Станишев с помощници Атанас Гърков и Христо Тютюнджиев.[3] През 1859 г. при преговорите с Патриаршията за избягване на унията мнението на Христо Тютюнджиев по отношение на бъдещия владика се оказва много важно.[4]
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Син на Христо е Георги Тютюнджиев (1840 – 1894), който на свой ред участва в училищните и църковни дела в Кукуш.[5] Сестрата на Ичо – Дона Тютюнджиева (1817 – 1906) се омъжва за Георги Станишев, техни внуци са д-р К. Станишев и проф. Ал. Станишев.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 22, 32.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 457.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 172.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 183–184, 459.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 32.
- ↑ Родословно дърво // geni.com.
