Христо Тодоров (учител)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Тодоров.
| Христо Тодоров | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден |
1814 г.
|
|---|---|
| Починал | 19 октомври 1888 г.
|
Христо Димитров (Димитриевич) Тодоров е български просветен деец от Възраждането.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тодоров е роден в 1814 година в Дупница, тогава в Османската империя, в търговско семейство. Получава образованието си в Самоков при Игнатий Самоковски и в родната си Дупница.[1]
От 1836 година започва да преподава, първо като килиен учител, а след това като взаимен. Между 1838 – 1841 година е учител в Горна Джумая. В Горна Джумая прави първи опити да реформира училището, въвежда гимнастика и строева подготовка. После между 1841 и 1850 година е учител в Дупница и в Самоков от 1851 година.[1]
През 1855 година издава в Самоков „Служба с житием и страданием светаго великомученика Георгия Новаго“.[2][1] Участва в църковно-националните борби и подпомага дейността на Неофит Рилски.[1]
През 1871 година е делегат на Първия църковно-народен събор на Българската екзархия, като представител на Самоковската епархия. На 14 май същата година подписва приетия от събора устав на Екзархията.[3] През 1872 година е избран за член на Дупнишката община.[1]
Умира в Дупница през 1888 година.[1]
Сестра му Анастасия (Ната) Тодорова е килийна учителка в Дупница между 1850 и 1860 година.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 333.
- ↑ Книгопис на българската възрожденска книжнина (1801 - 1878).
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 325.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 655–656.
