Христо Попсимов
| Христо Попсимов | |
| български поет | |
| Роден | Христо Симеонов Попсимов
1916 г.
|
|---|---|
| Починал | 1980 г.
|
| Учил в | Белградски университет |
| Семейство | |
| Други роднини | Григор Пърличев (дядо) Петър Манев (братовчед(ка)) Кирил Пърличев (племенник) |
Христо Симеонов Попсимов е български поет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1916 година в град Охрид. Внук е на Григор Пърличев, син на дъщеря му Деспина от втория ѝ брак с търговеца на кожи Симеон Димитров Попсимов, син на видния охридски български общинар Димитър Попсимов.[1] Според спомените му, в началото на 20-те години майка му, завършила Солунската българска девическа гимназия в 1885 година,[2] го води в старата къща на Пърличевите и от книгите на баща си му дава един буквар с думите „Синко, много лоши времена минаа низ Македония и Господ знае колко по-лоши ке минат. Овай буквар е написан на български книжовен език. Ти ке почниш да учиш на друг буквар, но него треба да го запаметиш на цел живот.“[3]
Христо Попсимов завършва основно образование в Охрид, а след това гимназия в дом за македонски ученици в Крагуевац.[4] По-късно учи в Юридическия факултет на Белградския университет и висшия курс към него за подготовка на научни кадри. Започва да пише докторска дисертация, но през 1940 година е арестуван от югославските власти за прокомунистическа и пробългарска дейност и затворен в лагера Билеча в Босна. През 1941 година е освободен и се установява в София и работи в Дирекцията за социални грижи.[5] При освобожението на Македония, се връща. След войната, преследван от новите македонистки комунистически власти, бяга в България.[6] Работи в Комисарството за изпълнение на съглашението за примирие при Министерството на външните работи и изповеданията (1946 – 1948), в ДП „Райко Дамянов“ (1948 – 1952) и в Българската телеграфна агенция (1952 – 1976).
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Характерно за неговото творчество е, че пише на охридски диалект, на сръбски език и на български книжовен език. През 1937 година публикува първата си песен на охридски диалект „Весникарче“ в „Наш вестник“, орган на културно-просветно дружество „Вардар“.[7] Публикува в списание „Луч“[8] стихотворенията „Борба“ и „Нашијот град“.[7] Заради тези две стихотворения, които мъгляво призовават за борба списанието е забранено, а редакцията осъдена на по 30 дни затвор.[9] В същата 1937 г. публикува песента „Рибари“ на сръбски език в списание „Южни преглед“.[7] В 1938 година публикува в „Луч“ още две стихотворения на сръбски – „Ноктурно“ и „О ноћас како гори космос“.[7] В Югославия издава три тниги – „Следи“, „Изгревите тлеят“ и „Стихове“.[5]
В България до 1948 година написва редица стихосбирки, сред които „Моят град“, „Иднина“, „Сонети“, „Сатурналии“, „Бледите вселени“, „Любов и дух“ и други. След 1948 година издава „Търсени съзвездия“, „Светът е в нас“, „Силуети на изгрева“, „Времена и следи“, „Бледи сводове“, „Гласове в моя свят“, „Сенки на нищетата“, „Дни, години“, „Човекът и времето“, „Крепостта на Самуил“. В 1979 година публикува „Пътища, времена“ с посвещение „На Григор Пърличев посвещавам. Надвесен над праха на моя дядо, съзирам едно име, страдало във вековете – България“.[5]
Умира през 1980 година в град София.[4]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Ставри Пърличев | Мария Гьокова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Пърличев | Иван Пърличев | Григор Пърличев (1830 – 1893) | Анастасия Узунова | Зографина Пармакова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константинка Пърличева | Луиза Пърличева (? – 1919) | Николаки Манев (? – 1917) | Кирил Пърличев (1875 – 1944) | Олга Христова Точкова | Иван Лимончев (1864 – 1899) | Деспина Пърличева | Симеон Попсимов | Георги Пърличев | Георги Пармаков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Манев (1898 – 1963) | Григор Пърличев | Невенка Лимончева (? – 1976) | Ружа Попсимова | Славка Попсимова | Христо Попсимов (1916 – 1980) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кирил Пърличев (р. 1965) | Олга Пърличева | Лиляна Манева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 144.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 157.
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 143.
- ↑ а б Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1197. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 157.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 159.
- ↑ а б в г Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1198. (на македонска литературна норма)
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 152.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 157-158.
