Направо към съдържанието

Христо Обрешков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Обрешков
български цигулар
Роден
Починал
10 януари 1944 г. (36 г.)

Учил вНационална музикална академия
Музикална кариера
Стилкласическа музика
Инструментицигулка

Христо Обрешков е български цигулар и музикален педагог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 март 1907 година в град София. На шестгодишна възраст започва да свири на цигулка с първи учител неговия баща, който е любител цигулар. Продължава обучението си в Музикалното училище в София, където му преподават Иван Рамаданов и Петко Наумов. Възпитаник е на Ханс Кох, който му преподава в Средния отдел на Музикалната академия в София.

На 18-годишна възраст заминава за Швейцария, където трябва да учи химия. Издържа се като цигулар в различни състави. Директорът на градската консерватория го забелязва и го съветва да се реализира като музикант. Обрешков завършва теоретичния и инструменталния отдел на консерваторията. Той е първият студент, който получава концертен диплом. По-късно придобива докторска степен с дисертация на тема „Българска народна песен“. В Швейцария Обрешков изнася самостоятелни концерти, участва в музикално трио и е концертмайстор на градския симфоничен оркестър.

Завръща се в България, където развива концертна и педагогическа дейност. Участва в 52 камерни концерта за Българското национално радио и в 30 концерта пред публика в различни населени места.[1] От 1937 година участва в музикално трио с пианиста Димитър Ненов и виолончелиста Константин Попов.[2] Този камерен състав изнася концерти в страната и в чужбина, където свири в градовете Берлин, Берн, Виена, Лозана, Мюнхен, Прага и Цюрих.

Обрешков преподава в продължение на шест години в Музикалната академия в София, която го кани за преподавател по цигулка през 1937 година. Негови ученици са Петър Арнаудов, Ветка Жечкова, Георги Мутафчиев, Иван Попов, Радосвет Бояджиев и други.[1]

Обрешков загива с членове на своето семейство на 10 януари 1944 година по време на бомбардировките на София, част от Втората световна война. Негов първи братовчед по майчина линия е поетът и литературен критик Петър Йорданов.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Спомен за проф. Христо Обрешков // БНР. Посетен на 2 март 2015.
  2. Димитър Ненов // СБК. Архивиран от оригинала на 2014-10-24. Посетен на 2 март 2015.
  3. Василева, Весела. Стихотворения, лирични фрагменти, писма. 1990 г. стр. 266