Христо Гандев
Христо Гандев | |
български историк | |
Роден |
25 декември 1907 г.
|
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Работил в | Софийски университет Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей |
Семейство | |
Баща | Никола Нонев Гандев |
Съпруга | Руска Петкова Атанасова-Гандева |
Христо Николов Гандев е български историк, професор в Софийския университет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 25 декември 1907 г. във Велико Търново. Следва история в Софийския университет, а през 1932 – 1935 г. прави докторантура в Прага.[1] От 1940 г. Гандев е хоноруван частен доцент, а от 1 януари 1944 с царски указ е назначен за редовен. От 1937 г. и до тогава работел и като бибиотекар в СУ. През март 1945 г. става член на БКП. [1]. В периода 1946 – 1961 г. е ръководител на Катедра по нова обща история. Между 1948 и 1951 г. е декан на Историко-филологическия факултет на университета. През 1958 г. е назначен за директор на Етнографския институт с музей при БАН.[2] Остава на този пост до 1972 г. Умира на 27 юли 1987 г. в София.
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]Професор Христо Гандев е носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ II степен (1957), на орден „Червено знаме на труда“ (1968), на орден „Народна република България“ III степен (1978).
В чест на Христо Гандев са публикувани три сборника с трудове, препращащи към неговото творчество.[3] През 2021 г. излиза монографията Христо Гандев: Житейски път и научно наследство.[4]
Книги
[редактиране | редактиране на кода]- „Ранно възраждане 1600 – 1830“, Печатница „Култура“, 1939
- „Фактори на Българското възраждане“, Печатница „Култура“, 1943
- „Националната идея в българската историопис“ (1940)
- „Условия за образуване на българската народност“ (1971)
- „Етнографски закономерности в образуването на българската народност“ (1972)
- „Българската народност през ХV в.“, Изд. Наука и изкуство, 1972
- „Проблеми на българското Възраждане“, Изд. Наука и изкуство, 1976
- „От народност към нация“, Изд. Наука и изкуство, 1980
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Велева М., Предизвиканите спомени на проф. д-р Христо Гандев. Разговори за живота и науката София: УИ, 2015.
- ↑ 30 години от смъртта на проф. Христо Гандев, calendar.dir.bg.
- ↑ Соленкова Л., Aвтореферат, СУ 2008.
- ↑ Соленкова Л., Христо Гандев: Житейски път и научно наследство. София: Гутенберг, 2021, 426 с., ISBN 9786191761814
|