Христополска стена
| Христополска стена Τείχισμα Χριστουπόλεως | |
 Крайната кула на хълма над града | |
 Местоположение | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Терит. единица | дем Кавала |
| Местоположение | Кавала |
| Състояние | развалини |
Христополската стена (на гръцки: Τείχισμα Χριστουπόλεως, Μακρό Τείχος Καβάλας) е археологически обект, крепост край град Кавала, Гърция.[1]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Развалините са разположени на височината Кулес (272 m) над Кавала, в района на Санаториума.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Укреплението не е от затворен тип, а е преградна стена (тейхизма) с кули, останки от крепостен вал стигащ до крепостта Кавала. Според византийския историк Никифор Григора дългата стена се простира от морето до близката планина Акронихия. Христополис средновековното име на Кавала.[1]
„Стената около Христополис” (περί την Χριστούπολιν τείχισμα) е построена в 1307 година по заповед на византийския император Андроник II Палеолог (1282 - 1328). Поводът за изграждането ѝ е неуспешният опит на Каталонската компания да окупира Кавала в предходната 1306 година. В средновековната хроника на Рамон Мунтера се отбелязва с триумфален тон, че нито един град не им е избягал, освен Константинопол, Адрианопол, Солун и Христополис. Целта на набързо издигнатата стена не е да защити Христополис, а да предотврати завръщането на каталонците в Тракия, където могат да застрашат Константинопол.[1]
Стената на Христоуполис, която по това време е извън града, затваря прохода между възвишенията на Кавала и морето. Тази точка беше главният проход на изток към Константинопол, през който минава Виа Егнация. Стената започва от върха на хълма Кулес и завършва в покрайнините на Кавалската крепост при кулата Иперкалос. Смята се за сигурно, че в голяма част от пътя си стената е съвпадала с Кавалския акведукт.[1]
Краят на използването на укреплението вероятно идва в 1383 година, когато градът се предава на турците. Окончателният край настъпва в 1391 година, когато турците се завръщат и, вероятно поради неплащането на васалния данък, разрушават напълно града и стените му.[1]
По-късно, в 1425 година, османците възстановяват крепостта на Кавала, но вероятно не са се занимавали със стената и частта вътре в града с течение на времето изчезва. Въпреки това е много възможно някои от кулите, особено тази на Кулес, която не е запазена, да са били използвани като наблюдателни кули или аванпостове.[1]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Стената започва от северната страна на градската крепост, по-специално от кулата Иперкалос и се насочва към отсрещните хълмове, като завършва с четири кули, три четириъгълни и една цилиндрична. Тези кули са изолирани, на повече от 100 m разстояние между тях и от стената. Въпреки това, макар и донякъде независими от останалата част от укреплението, те изглеждат от същия период и трябва да са построени заедно със стената.[1]
Дължината на стената от Иперкалос до хълма е около 1750 m, докато отделните кули покриват допълнително пространство от около 470 m. Между кулите и крепостната стена не изглежда да е имало някакво укрепление, въпреки че хълмът не е особено стръмен. Общата дължина на стената е около 1450 m.[1]
Стената се е пресичала Виа Егнация в района, където днес е църквата „Въздвижение на Светия кръст“. Състои се от две стени с коридор между тях. Кулата Куле на хълма Кулес - най-северният край на стената, която се вижда от града е масивна двуетажна четиристранна кула със сводест покрив на приземния етаж. Тя се срутва през декември 2002 година и остава само основата му. Малко под Куле е единствената кръгла кула от стената и единствената, която оцелява на някаква височина.[1]
