Хисар (Радовиш)
| Хисар Хисар | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Терит. единица | община Радовиш |
| Местоположение | Радовиш |
| Основаване | Средновековие |
| Състояние | частично запазена |
| Собственик | държавна |
Хисар или Исар или Радовишката крепост (на македонска литературна норма: Хисар, Исар) е средновековна крепост над град Радовиш, Северна Македония.[1][2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Хисарът е продълговат хълм в северозападните покрайнини на Радовиш, на северния ръб на Радовишкото поле. Той е леко закътан в подножието на Плачковица. Доминира над долината на Радовишката река, по която стар планински път води до билото на Плачковица и нататък за Малешево, и има добра видимост над Полето, както и над стария път Щип – Струмица.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Крепостта е средновековна. В грамотата на Василий II Българоубиец от 1019 година под управлението на струмишкия епископ е посочена и енорията Радовище. Издигнат като областен център, Радовиш запазва същата роля през цялото османско време.[3]
През османско време от крепостта е ваден камък за строеж на къщи и обществени сгради в Радовиш, така че днес са останали минимални следи.[3] Дебелината на зидовете на крепостта е 2,5 m.[2]
В подножието, в западния край на долината на Радовишката река, се намират късносредновековни гробища и до тях църква, построена върху по-стари основи. Това са останките от средновековното селище, предградието на град Радовище.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 270.
- ↑ а б Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 271.
