Направо към съдържанието

Ловешка средновековна крепост

(пренасочване от Хисаря (Ловеч))
Тази статия е за крепостта в Ловеч. За града в Южна България вижте Хисаря. За други значения вижте Хисар.

Ловешка средновековна крепост
Вътрешността на крепостта
МестоположениеЛовеч
ТематикаСредновековна История
Работно време
Лятно работно времеот 9:00ч до 13:00ч / 14:30ч до 18:00ч
(почивни дни: няма)
Зимно работно времеот 9:00ч до 12:00ч / 13:00 до 17:00ч.
(почивни дни: няма)
Допълнителна информация
Адрес5500 Ловеч
улица „Мадара“ № 1
Телефон068/601 – 399 отдел „Работа с публики и комуникации“
СайтОфициален сайт
43.1272° с. ш. 24.7158° и. д.
Местонахождение в Ловеч
Ловешка средновековна крепост в Общомедия
Макет на крепостта

Ловешката средновековна крепост е разположена на хълм, наречен през периода на османското владичество „Хисаря“. Намира се в южната част на град Ловеч. Днес е част от Архитектурно-историческия резерват „Вароша“.

Началото на създаването на Ловешката средновековна крепост е датирано според археологически данни през IX-X век. Започва своя живот във времето на Първата българска държава. Разположена е на две естествено защитени тераси. Тогава е построена и крепостната стена. Има главно отбранителни функции и е рядко населена. Тук живее ограничен брой цивилно население, духовенство и главно войска.[1]

В края на ХІІ в. крепостта е превърната в цитадела на средновековния град. Крепостните стени и сгради от ІХ-ХІІ в. продължават да съществуват с известни преустройства. Цитаделата на средновековния град заема площ от около 21 дка. Развръща се по предварителна концепция ново строителство на жилищни, стопански и църковни сгради. Оформени са и три архитектурни комплекса в различни части на града.[2]

През 1187 г. византийският император Исак II Ангел предприема поход срещу провъзгласената Втора българска държава. Провежда обсада на крепостта Ловеч, която е неуспешна. След вземането на заложници византийската армия се изтегля в днешна Южна България. Крепостта е част от отбранителната система на Втората българска държава.

В началото на XIV век крепостта е резиденция на деспот Иван Александър, избран за цар на българите през 1331 г.

През времето на османското нашествие многократно се води борба за Ловешката средновековна крепост.

Ловешка средновековна крепост

През 60-те години са извършени системни разкопки от археолога Йорданка Чангова. Научните резултати са публикувани през 2006 г. в монографията „Ловеч. Цитаделата на Средновековния град XII-XIV в.“. Живот в местността „Хисаря“ е имало през енеолита до средата на XIX в. XII-XIV век е период на разцвет на Ловешката средновековна крепост. От XVII до втората половина на XIX в. територията ѝ е некропол за тогавашните обитатели.[3]

Голяма част от крепостта е реставрирана и е една от забележителностите на съвременен Ловеч. В западната ѝ част, където са основите на митрополитска църква, е издигнат огромен метален кръст, виждащ се от много точки на града. От вътрешността ѝ се разкрива красива панорама, обхващаща целия град, а зад нея може да се наблюдава лъкатушещата между хълмовете река Осъм, както и останки от римския път, пресичащ Ловеч в миналото.

От края на 2005 г. крепостта, заедно с намиращия се до нея паметник на Васил Левски, е снабдена със специално нощно осветление по подобие на Великотърновската крепост „Царевец“.

  1. Маринов Х., Ловеч, С., 1989, с. 12 – 14
  2. Маринов Х., Ловеч, С., 1989, с. 57 – 62
  3. Чангова Й., Ловеч. Цитаделата на Средновековния град XII – XIV в., С., 2006, с. 3 – 5