Направо към съдържанието

Хефестион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за древния македонец. За храма на Хефест в Атина вижте Хефестейон (храм).

Хефестион
Ἡφαιστίων
Бронзов бюст на Хефестион (съвременен)
Бронзов бюст на Хефестион (съвременен)

Роден
356 г. пр.н.е.
Починал
324 г. пр.н.е. (32 г.)
Военна служба
Званиегенерал
Семейство
ПартньорАлександър Македонски
Хефестион в Общомедия
Масовата сватба в Суза Александър, до дясната му ръка Хефестион

Хефестион (на старогръцки: Ἡφαιστίων, Hephaistion, * 360 г. пр. Хр. в Пела, Македония, † зимата 324/323 г. пр. Хр. в Екбатана), син на Аминтор, е македонски благородник, най-близък приятел, военачалник, телохранител, организатор и вероятно любимият на Александър Велики. Той се издига до втория мъж в царството.

Хефестион е на една възраст с Александър, расте заедно с него в Пела, и двамата са обучавани от Аристотел.

През 327 г. пр. Хр. той е в Индия и по нареждане на Александър основава множество градове.

Той е най-главният (somatophylax) от 33 телохранители (трирархи) на Александър. През пролетта 324 г. пр. Хр. той е повишен на хилиарх и е командир на над 1000 мъже от царския телохранителен гвардейски полк и също на цялата телохранителна гвардия от 10 000 „неумиращи“. Той е вторият по ранг след царя. На масовата сватба в Суза Александър го жени за Дрипетис, дъщерята на победения персийски велик цар Дарий III и сестра на неговата годеница с името Статеира; понеже синовете им трябва да са братовчеди. Така Хефестион става зет на Александър и член на великата царска фамилия.

През късната есен 324 г. пр. Хр. Хефестион се разболява в Екбатана и умира на седмия ден, без да може Александър да го види жив. Александър тъгува много, три дена не ял и пил, и нарежда траур в цялата империя. Жреците от „Оаза Сива“ не му разрешават да го издигне на бог, а само на герой (херос). Той му издига два геройски храма – в Александрия и на остров Фарос, където е стоял световноизвестният фар.

Трупът му е грижливо балсимиран. Пердика получава задачата да го пренесе във Вавилон, където следващата година обществено е изгорен и погребан. За строежа на 5-етажната гробница с форма на вавилонска стълбищна пирамида и провеждане на траурни игри са били необходими 10 000 – 12 000 таланта. Създадената за Хефестион служба хилиарх повече не е давана, за да се запази споменът за него.

В Екбатана (днес Хамадан, Иран) Александър поставя каменен лъв като паметник за Хефестион.

  • Gerhard Wirth, Oskar von Hinüber, Arrian. Der Alexanderzug. Indische Geschichte., Artemis Verlag München und Zürich 1985, ISBN 3-7608-1649-5.
  • Диодор, In Twelve Volumes, VIII. Books XVI.66 – 95 and XVII, by C. Bradford Welles, The Loeb Classical Library, Cambridge-London 1963. American ISBN 0-674-99464-7.
  • Ernst Badian, Hephaistion Nr. 1. Der Neue Pauly. Enzyklopädie der Antike. 5, Stuttgart-Weimar 1998, Sp. 349 f.