Herr Mannelig (или Bergatrollets frieri) е средновековна шведскабалада, разказваща историята на планинска тролица (bergatroll), която предлага на рицаря Манелиг (Herr Mannelig) да се ожени за нея. Тя се опитва да го убеди чрез богатата зестра, която той ще получи, но той ѝ отказва с довода, че тя не е човек, а създание на Сатаната.
Баладата е издадена за първи път през 1877 като фолклорна песен от региона Сьодерманланд (записана в енорията Лунда, Нюшьопинг). Съществуват още варианти, в които мъжът се нарича Магнус (Herr Magnus och Hafstrollet, Hertig Magnus och Hasfrun). Hertig Magnus och sjöjungfrun (Херцог Магнус и русалката) е оперета от 1862 от Ивар Халстрьом (либрето от Франс Хедберг).
Bittida en morgon innan solen upprann
Innan foglarna började sjunga
Bergatrollet friade till fager ungersven
Hon hade en falskeliger tunga
(Припев:) Herr Mannelig herr Mannelig trolofven i mig För det jag bjuder så gerna I kunnen väl svara endast ja eller nej Om i viljen eller ej:
Eder vill jag gifva de gångare tolf
Som gå uti rosendelunde
Aldrig har det varit någon sadel uppå dem
Ej heller betsel uti munnen
Eder vill jag gifva de qvarnarna tolf
Som stå mellan Tillö och Ternö
Stenarna de äro af rödaste gull
Och hjulen silfverbeslagna
Eder vill jag gifva ett förgyllande svärd
Som klingar utaf femton guldringar
Och strida huru I strida vill
Stridsplatsen skolen i väl vinna
Eder vill jag gifva en skjorta så ny
Den bästa I lysten att slita
Inte är hon sömnad av nål eller trå
Men virkat av silket det hvita
Sådana gåfvor toge jag väl emot
Om du vore en kristelig qvinna
Men nu så är du det värsta bergatroll
Af Neckens och djävulens stämma
Bergatrollet ut på dörren sprang
Hon rister och jämrar sig svåra
Hade jag fått den fager ungersven
Så hade jag mistat min plåga
Herr Mannelig herr Mannelig trolofven i mig
För det jag bjuder så gerna
I kunnen väl svara endast ja eller nej
Om i viljen eller ej
български
Една ранна утрин, преди слънце да прогледне,
и птиците да запеят,
девица-трол пред рицаря се появи,
с нежен глас и език измамен, устата ѝ запя, и женитба предложи му тя:
(Припев:) – Херр Маннелиг, Херр Маннелиг, ожени се за мен, ще те даря със зестра голяма. Отговори ми, искаш ли ме или не, кажи ми, да или не?
– Дузина жребци ще ти дам,
пасли в сенчести гори, бързи като вятър,
никога неоседлавани,
още необяздени.
– Дузина мелници ще ти дам,
между Тильо и Терньо се намират те.
С воденични камъни от червен месинг,
с крила от чисто сребро.
– С меч съкровен ще те даря, със магични златни руни изрисуван
с петнадесет златни пръстена украсен,
с него на бойното поле във всяка битка,
във всяка сеч ще победиш. Славен герой ще бъдеш.
– Ще те даря с нова одежда,
няма по-красива от нея на света.
Не с игла шита, небродирана с конец,
а от бяла свила изтъкана.
– С радост бих приел дарове такива,
ако християнка беше ти.
Но ти си зъл планински трол, дяволска дъщеря.
Моят отговор за теб ще бъде проклятие...
Плачейки побягна тролицата планинска,
ридаеше силно и горко занарежда:
– Защо ти горди рицарю отхвърли моята любов, ако можех да стана твоя жена,
щях от прокобата и мъките си да се избавя аз сега...
– Херр Маннелиг, Херр Маннелиг, ожени се за мен,
ще те даря със зестра голяма.
Може да отговориш само с да или не,
ще го направиш или не?
