Херон
| Херон Александрийски Ἥρων ὁ Ἀλεξανδρεύς | |
| древногръцки инженер | |
 | |
| Роден |
около 10 г.
|
|---|---|
| Починал | около 75 г.
|
| Техника | |
| Област | Машинно инженерство, геодезия |
| Публикации | „Пневматика“ „Аутоматопойетика“ „Диоптра“ |
| Изобретения | Парна машина, машина, задвижвана с вятър |
| Научна дейност | |
| Област | Геометрия, оптика, механика |
| Публикации | „Метрика“, „Механика“ |
| Херон Александрийски в Общомедия | |
Херòн Александрийски (на старогръцки: Ἥρων ὁ Ἀλεξανδρεύς) е древногръцки изобретател, физик и математик, живял в Александрия, Египет, през 1 век сл. н. е. Времето му на живот се приписва на втората половина на 1 век на основание, че той дава като пример лунното затъмнение от 13 март 62 г. сл. н. е. Подробностите от живота му са неизвестни. Предполага се, че е работил в александрийския Музейон. Много от книгите на Херон са запазени до наши дни и са основен източник за познанията в областта на математиката и физиката в Древен Египет и Вавилония.
Херон се смята за един от най-великите инженери в цялата история на човечеството. Той е първият, който изобретява автоматични врати, автоматичен куклен театър, автомат за стоки, бързострелен самозареждащ се арбалет, парна турбина, автоматична декорация, устройство за измерване на дължината на пътищата (древен одометър) и др. В една от книгите му е описана първата известна парна машина и първата машина, задвижвана с вятър. Херон създава първите програмируеми устройства: вал с щифтове, с навито на него въже.[1]
Книги
[редактиране | редактиране на кода]Книгите, оцелели до наши дни, за които се приема, че са написани от Херон са:
- Пневматика, описание на различни устройства, работещи с въздух, пара или вода под налягане. Сред тях са Хероновият двигател, наричан още еолопилът на Херон, първият известен монетен автомат, воден орган, водни часовници и други.
- Аутоматопойетика, описваща механични и пневматични устройства, имитиращи чудеса в храмовете – отваряне и затваряне на врати, статуи, изливащи вино, и други.
- Механика се основавава на работите на Архимед и е запазена само на арабски. Тя включва теория на движението и равновесието, както и методи за повдигане на тежки предмети с механични устройства.
- Метрика е сборник с правила и формули за изчисляване на площта на равнинни фигури, околната повърхност и обема на тела и за разделяне на площта на фигури на части с определено съотношение. В тази книга е включена и Хероновата формула за изчисляване на лицето на триъгълник по дължината на неговите страни, както и итеративни методи за изчисляване на квадратен корен.
- Диоптра включва описание на някои геодезически методи, както и на устройствата одометър и диоптра, уред, подобен на съвременния теодолит.
- Белопоеика описва различни бойни машини.
- Катоптрика се занимава с разпространението на светлината, отражението и използването на огледала.
От книгите Геодезия и Геопоника са запазени само отделни фрагменти. Понякога на Херон се приписват и книгите Геометрия, Стереометрика, Мензура, Хейробалистра и Дефиниции, но днес преобладава мнението, че това са по-късни компилации, основаващи се на неговите работи.
Изобретения
[редактиране | редактиране на кода]
2—парна машина (парата от котела, влизаща в топката, излиза през две противоположни тръби и кара топката да се върти); 3—сифон;
4—автоматична машина за отваряне на вратите на храма.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Roman Glory. Древние открытия: Удивительные машины // 2014-06-01. Архивиран от оригинала на 2020-01-20. Посетен на 2018-02-05. (на руски)
- ↑ W. Schmidt – Herons von Alexandria Druckwerke und Automatentheater, гръцки и немски, 1899 г. (Heronis Alexandrini opera I, Reprint 1971), стр. 205, фиг. 44; вж. въведение стр. XXXIX.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Храмов Ю. А. – Герон Александрийский (Heronus Alexandrinus) // Физики : Биографический справочник / Под ред. А. И. Ахиезера. — Изд. 2-е, испр. и доп. — М. : Наука, 1983. — С. 81. — 400 с. — 200 000 экз.
- Шаль, Мишель – Исторический обзор происхождения и развития геометрических методов/От Герона до Птоломея/ДО. М., 1883 г. Гл. 1, n. 16 в Викитеке.
- Гаврильчик М. В., Смирнова Г. С. – Задачи неопределённого анализа у Герона Александрийского. Историко-математические исследования, 6(41), 2001, с. 319—329.
- Зверкина Г. А. – О трактате Герона Александрийского „О диоптре“. Историко-математические исследования, 6(41), 2001, с. 330—346.
- Щетников А. И. – Формула Герона: читаем древний математический текст // Математика. — 2006. — № 20 (610). — С. 27—28.
- Bruins E. M. – The icosahedron from Heron to Pappus. Janus, 46, 1957, p. 173—183.
- Drachmann A. G. – Fragments from Archimedes in Heron’s Mechanics. Centaurus, 8, 1963, p. 91-146.
- Curchin L., Herz-Fishler R. – Hero of Alexandria’s numerical treatment of division in extreme and mean ratio and its applications. Phoenix, 35, 1981, p. 129—133.
- Keyser P. – A new look at Heron’s „steam engine“. Archive for History of Exact Sciences, 44, 1992, p. 107—124.