Хермес Трисмегист

Хермес Трисмегист (на гръцки: Ερμής ο Τρισμέγιστος, Хермес Триждивеликия; на латински: Mercurius ter Maximus) е синкретизъм на гръцкия бог Хермес и египетския Тот. В елинистичния Египет на бога Хермес бил даден като епитет гръцкото име на Тот. Той бил идентифициран и с Енох. Други подобни обединени богове са Серапис и Херманубис.

Произход

Тот и Хермес били богове на писането и магията в съответните си култури. Така гръцкият бог на интерпретираната комуникация бил комбиниран с египетския бог на мъдростта и станал покровител на астрологията и алхимията. В допълнение, двамата богове били психопомпи,т.е. водачи на душите в задгробния живот.

Мнозинството гърци, а по-късно и римляни, не приемали Хермес Трисмегист на мястото на Хермес. Двамата богове останали отделни един от друг. Цицерон отбелязал няколко индивида, отнасяни като „Хермес“:

Този, който е почитан от хората във Финеус (в Аркадия), се казва, че е убил Аргус и поради тази причина е отлетял към Египет и е дал на египтяните законите и азбуката им: той е този, който египтяните наричат Тейн (Тот).

Алхимичната литература, както съобщават най-старите текстове, прибавила към египетските занимания с викане на духове и оживяване на статуи елинистични писания на гръко-вавилонската астрология и най-новата развита практика на алхимията. В паралелна традиция, алхимическата философия осмислила и систематизирала религиозните култови практики и предложила на алхимика метод на лично издигане от ограниченията на физическото същество, което довело до объркване на алхимията с гностицизма. Това развил едновременно и Дан Меркур в „Сцени на възнесение в алхимичното прераждане“.

Като божествен извор на писането, Хермес Трисмегист бил признат с хиляди писания. „Тимей“ и „Критий“ на Платон съобщават, че в храма на Нейт в Саис имало тайни зали, съдържащи исторически записи, съхранявани 9000 години. Климент Александрийски получил впечатлението, че египтяните имали 42 тайни писания за Хермес, запазили цялото обучение на египетските жреци. Зигфрид Моренц в „Египетска религия“ предложил: „Референцията за авторството на Тот… е базирана на древна традиция; числото 42 вероятно идва от броя египетски номи и така води понятията за цялостност.“ Нео-платоническите писатели взели под внимание „42 съществени текста“ на Климент.

Така наречената „алхимична литература“, „херметика“, е система от писания, съдържащи заклинания и процедури за въвеждане. В диалога, наречен „Асклепий“ (по името на гръцкия бог на лечението), е описано изкуството за затваряне на душите на демоните или на ангелите в статуи с помощта на билки, скъпоценни камъни и аромати, както пише и за статуя, която може да говори и предвижда. В други текстове има рецепти за построяване на такива образи и оживяването им, има празни образи, така че да се загради магическо име, надписано на златен лист.

Алхимическо възраждане

По време на Средновековието и Ренесанса, текстовете отнасяни към Хермес Трисмегист, познати като „Алхимия“, получили огромно доверие и били популярни сред алхимиците. „Алхимичната традиция“ поради това се отнася към алхимията, магията, астрологията и подобните предмети. Текстовете обикновено се различават в две категории – „философска“ и „техническа“ алхимия. Първите боравят главно с теми от философията и на последно място с магия, еликсири и алхимия. В другите има заклинания за магическа защита на обекти, оттук и произхода на термина „Алхимично подпечатан“.

Текстовете, които били традиционно написани в зората на историята, показал класическият учен Исак Казабон в „De Rebus sacris et ecclesiaticis exercitiones XVI“ (1614), чрез характера на гърците: повечето от “философското „Corpus Hermeticum“ може да бъде датирано около 300 г. сл. Хр.

Окултната традиция

Модерните окултисти продължават да предполагат, че повечето от тези текстове може би са от фараонски произход и че „42-те основни текстове“, които съдържат основния труд от техните религиозни вярвания и философията на живота остават скрити в тайна библиотека.

В някои от писанията на Едгар Кейси, Хермес или Тот бил инженер от потопената Атлантида и построил, замислил или ръководил строежа на пирамидите в Египет.

Казва се също, че Заратустра се е преродил в Хермес Трисмегист а след това и в Христос.Така Тримата влъхви са знаели и очаквали Рождество Христово.

В окултната традиция на Хермес Трисмегист се дават няколко съпруги и повече от един син, който взел името му, както и повече от един внук. Това повтаряне на фамилия и име през поколенията може би поне отчасти се отнася за легендата за неговото дълголетие, особено както се вярва, че много от децата му правели кариери като жреци в религията, която той започнал.

Белетристични препратки

В ролевите игри от „Светът на Мрака“ на Уайт Улф, Хермес Трисмегист се смята за откривателя на фракцията от магове, позната като „Ордена на Хермес“;

Тристрам Шанди, известният главен герой на Лорънс Стърн, бил наречен „Трисмегист“ защото отблъсквал негативните обстоятелства на раждането си. Вместо това той бил наречен „Тристрам“, означаващо „тъжен“, „допълнително отежняващ бъдещето си“.

Вижте също

Херметизъм