Направо към съдържанието

Хелена Емилия фон Золмс-Барут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хелена Емилия фон Золмс-Барут
графиня от Золмс-Барут
Лични данни
Родена
Починала
21 февруари 1750 г. (49 г.)
Други титлиграфиня на Сайн-Витгенщайн-Берлебург в Лудвигсбург в Баден-Вюртемберг
Семейство
БащаЙохан Кристиан I фон Золмс-Барут
МайкаХелена Констанция фон Донерсмарк
БракЛудвиг Франц фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург-Лудвигсбург фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург в Лудвигсбург
ПотомциХелена София, Мария Флорентина, Кристиан Лудвиг Казимир, Фридрих Карл фон Сайн-Витгенщайн, Хедвиг Луиза, Ернестина Елеонора, Констанца София, Хенриета Емилия, Георг Ернст, Хелена Шарлота София
Герб
Герб на Сайн-Витгенщайн
Дворец Берлебург
Дворец Лудвигсбург в Баден-Вюртемберг

Хелена Емилия фон Золмс-Барут (на немски: Helena Emilia/Helene Emilie/Helene Aemilie zu Solms-Baruth; * 17 септември 1700 в Барут; † 21 февруари 1750 в Берлебург) е графиня от Золмс-Барут и чрез женитба графиня на Сайн-Витгенщайн-Берлебург в Лудвигсбург в Баден-Вюртемберг.

Тя е втората дъщеря на граф Йохан Кристиан I фон Золмс-Барут (1670 – 1726) и съпругата му графиня Хелена Констанция фон Донерсмарк (1677 – 1753), дъщеря на Елиас Андреас фон Донерсмарк, господар на Бойтен-Одерберг (* 1632) и Барбара Хелен фон Малтцан (1641 – 1726).[1]

Хелена Емилия фон Золмс-Барут умира на 21 февруари 1750 г. на 49 години в Берлебург и е погребана там.

Хелена Емилия фон Золмс-Барут се омъжва на 17 март 1722 г. в Барут за граф за граф Лудвиг Франц фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург-Лудвигсбург фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург в Лудвигсбург (* 13 декември 1694; † 24 февруари 1750), най-малкият син на граф Лудвиг Франц фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1694 – 1750) и съпругата му графиня Хедвиг София фон Липе-Браке (1669 – 1738).[2] Той умира три дена след нея в Берлебург на 55 години. Те имат 10 деца:[3][4] [5]

  • Jürke Grau: Solms. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 24, Duncker & Humblot, Berlin 2010, ISBN 978-3-428-11205-0, S. 555 – 557
  • Rudolph zu Solms-Laubach. Geschichte des Grafen – und Fürstenhauses Solms. Frankfurt am Main, C. Adelmann, 1865.
  • Hans-Bernd Spies: Sayn-Wittgenstein. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 482 f.
  • Johannes Burkardt/Ulf Lückel: Das fürstliche Haus zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg, (Deutsche Fürstenhäuser, Heft 17), Werl 2008, S. 5 – 6.
  • Genealogisches Handbuch des Adels. Adelslexikon Band XIII, Band 128. Starke, Limburg (Lahn) 2002, ISSN 0435 – 2408.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 58., Vol. XXVII, Tafel 138.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 123., Tafel 127
  1. Solms 12, genealogy.euweb.czt
  2. Sponheim 18, genealogy.euweb.cz
  3. Helene Emilie zu Solms-Baruth', our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  4. Helene Aemilie Gräfin zu Solms-Baruth, Genealogics – Leo van de Pas
  5. Helena Emilia Gräfin zu Solms-Baruth, ww-person.com